 |  Във болничната бледа стая
лежат умиращите хора.
И татко ми е тук,
прекрачил хребета,
по вятърния склон се спуснал
отвъд, във пустото.
Смъртта им бяла е,
а аз - единствен цветен щрих.
Сама, задавена от думи
с години премълчавани
проклинам и се моля
за още ден живот,
за още час,
за още дъх.
Ала дочувам само
стерилен съсък
от кислородна маска.
Навярно затова
по миглите ми сплитат се
малките житейски драми.
Да стигнат не успяват
в сърцето ми - огнище,
жаравата побрало
на бащината кръв.
Не ме боли за вас,
за живите.
Сама ще потъгувам,
запратила на дъното
разплаканото си лице.
А вие лутайте се,
вие - живите.
Напразно криете
челата си приведени
под тежестта на суетата.
Смъртта е бяла и
всички грехове измива.
Препълнена със мириса
на смъртно разранена пръст,
на тлен и плът,
по вените ми хукнала е
калната вода
от гроба на баща ми.
Публикувано от railleuse на 17.03.2006 @ 14:33:37
| Сродни връзки» Повече за
Поезия
» Материали от
Nika
Рейтинг за текстСредна оценка: 4.56
Оценки: 30
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Чупливо" | Вход | 19 коментара (51 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Чупливо
от nadya на 21.03.2006 @ 18:55:53
(Профил | Изпрати бележка) http://nadita.blog.bg/ | Разбирам те и знам колко ти е тежко...
времето не лекува.
Беше лято...знойно и горещо...
Ледът под татко се топеше
в замъглените очи на мама.
После всичко тръгна на обратно,
дълго не успях да събера
разпръснатите часове
на пропуканата светлина
от кристалите на вазата.
Все ми липсваха парченца
останали под аромата на цветята,
затворих се в една необходимост
на последвалото тихо време.
Събирах капки в чашите
премълчавано безвремие
и бързо се наложи да порасна.
Беше лято...знойно и горещо,
масите шумяха в коридора
и в нестихващата глъчка
преглъщах тишината
в замъглените очи на мама.
Бях само на 19... |
Re: Чупливо
от Nika на 23.03.2006 @ 15:57:27
(Профил | Изпрати бележка) | Наистина съжалявам... :(
Благодаря, че сподели стиха си тук. |
]
Re: Чупливо
от Nika на 17.03.2006 @ 16:03:07
(Профил | Изпрати бележка) | Мир за мъртвите,
милост за живите... |
]
Re: Чупливо
от PaparakaPV на 17.03.2006 @ 15:39:14
(Профил | Изпрати бележка) | Ще помълча с теб майна! Моите съболезнования.
И не тъгувай сама... |
Re: Чупливо
от Nika на 17.03.2006 @ 16:21:37
(Профил | Изпрати бележка) | Ми щом казваш, ще помълчим, майна.
Преди това, обаче, бих искала да кажа, че
от онзи болничен балкон светът изглежда друг.
Животът е толкова крехък,
тънкият човешки дъх така лесно секва,
а дърветата и звездите сякаш са вечни.
Там разбрах колко неуместни и дори жалки
са били тревогите ми.
Хайде сега да мълчим. Благодаря! |
]
Re: Мир.
от regulus на 17.03.2006 @ 15:43:48
(Профил | Изпрати бележка) | Мир и покой!
Дай Боже, по-малко да се лутаме!
Дано всички имаме Бяла смърт! |
Re: Мир.
от Nika на 17.03.2006 @ 16:14:46
(Профил | Изпрати бележка) | Имам нужда да вярвам,
че мъртвите най-сетне намират мир и покой!
А ние все се лутаме...
Благодаря! |
]
Re: Чупливо
от magiq02 (mag2002@abv.bg) на 17.03.2006 @ 16:09:26
(Профил | Изпрати бележка) | Мълчаливо те прегръщам...
"Не ме боли за вас,
за живите..."
И все пак...нека съм с теб. Само позволи. |
Re: Чупливо
от Nika на 17.03.2006 @ 16:31:52
(Профил | Изпрати бележка) | Ние, живите, имаме още време да (се) намерим...,
да поправим..., да изречем..., да (си) простим...,
да (се) обичаме... Затова не ме боли.
Топло е присъствието ти. Благодаря! |
]
Re: Чупливо
от persa на 17.03.2006 @ 16:12:33
(Профил | Изпрати бележка) |
...както copie писа тези дни...
Никога съвсем...не минава!
Знам го..10та година!
Мълча!
|
Re: Чупливо
от Nika на 17.03.2006 @ 16:42:03
(Профил | Изпрати бележка) | Да, предполагам, че никога не минава съвсем.
Има незаменими хора. Татко ми... и други също.
По-добре изсвири нещо... |
]
Re: Чупливо
от Nika на 17.03.2006 @ 16:38:28
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря за споделеното мълчание.
Само, моля, нека не е много дълго. |
]
Re: Чупливо
от Gerlan на 17.03.2006 @ 16:18:48
(Профил | Изпрати бележка) | Моите съболезнования, след такива мигове човек помъдрява!
Още съм ти Приятел-въпреки... |
Re: Чупливо
от Nika на 17.03.2006 @ 16:50:44
(Профил | Изпрати бележка) | Ех, Приятел... ти знаеш, че Смъртта има мъдри очи.
Няма по-висока цена за зрънцето мъдрост от тази - да загубиш близък.
Що се отнася до "въпреки-то". Богат беше животът ми досега, нататък - ще видим.
Много съм губила, още повече съм получавала.
Няма нещо, заради което да завидя някому.
Бог ми е свидетел.
Благодаря за съпричастието. |
]
Re: Чупливо
от Gerlan на 01.04.2006 @ 13:57:13
(Профил | Изпрати бележка) | Майките са свещенни-щото дарявят живот! Знаеш, надявам се приказката за дърваря и мечката!?
Твой Gerlan! |
]
Re: Чупливо
от Nika на 04.04.2006 @ 14:01:54
(Профил | Изпрати бележка) | Не ми се влиза в полемика за това кой пръв хвърли камък. С извинение за повторението, майките не са на мястото си в нашия диалог. А и дърварят е герой от друга приказка :)
Рано е да се прощаваме, късно ли е да си простим... И пак е пролет. |
]
Re: Чупливо
от rimoza на 17.03.2006 @ 17:00:16
(Профил | Изпрати бележка) | "Смъртта е бяла и
всички грехове измива."
......................................................
За съжаление никога не ценим,
това което имаме, победени от
светска суета и недомислие... !
Тъжно е, но е факт неоспорим...! |
Re: Чупливо
от Nika на 17.03.2006 @ 17:36:38
(Профил | Изпрати бележка) | Факт неоспорим,
ала от всеки поправим!
Ох, не мога да се позная просто... :) |
]
Re: Чупливо
от libra на 17.03.2006 @ 17:13:14
(Профил | Изпрати бележка) | преживяла съм го и знам, каквото и да напиша сега е безмисляно..
мир на душата му.. |
Re: Чупливо
от Nika на 17.03.2006 @ 17:38:01
(Профил | Изпрати бележка) | Да, чела съм.
Благодаря ти, Либра! |
]
Re: Чупливо
от rainy на 17.03.2006 @ 17:21:03
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Не ме боли за вас,
за живите...
_________________
Знаеш ли... Когато се е случвало да нараня лошо хора, без които наистина не мога, забравям как бих се чувствала (и съм се чувствала), ако ги няма в света ми.
И си мисля - дано си го припомняме по-често, когато...
За да не пишем отново поредния си “Бумеранг”. Какъв смисъл после?
Мир за мъртвите.
И милост за живите...
Преди да сме ги изгубили.
Държа това да не се приема като коментар на този (незаслужено прекрасен) стих, а единствено като дълбоко съпричастие. Поезията не е по-голяма от нашите чувства и живот...
С обич към теб. И да се сдобриш със себе си.
|
Re: Чупливо
от Nika на 17.03.2006 @ 18:06:01
(Профил | Изпрати бележка) | Не ме боли за суетните драми, за изкуствените терзания, за несъществуващите битки,
покрай които забравяме наистина важните неща.
Не ме боли за живите, защото имаме избор и време, малко или много,
да не чакаме смъртта да ни напомни какво сме пропуснали да сторим или кажем.
И ме боли, понеже цената е твърде висока. Смъртта няма милост.
Длъжница съм ти. Пак го казвам, с обич.
P.S. Не разбрах фразата "незаслужено прекрасен".
|
]
Re: Чупливо
от rainy на 17.03.2006 @ 21:12:51
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Аз всичко разбрах... Именно, за важните неща идеше реч. Защото забравяме, вторачени в себе си. Казах ти го по своему. Изживяно. Подобни състояния преобръщат ценностната ни система. Милост за живите! И оттам за нас самите. Защото ще ни е трудно да се сдобрим със себе си след това.
Сигурно не биваше да ти говоря глупости, но не исках да оставя само съчувствие. Исках повече... Но ако аз бях изгубила някой страшно близък, вероятно щях да застрелям всеки, който ми философства, и ако така прозвучах, моля те да ми простиш. Егоисти сме хората... Намираме своето отражение във всичко.
А за стиха - имах предвид, че е убийствено хубав за мен. Незаслужено прекрасен за този повод. Поне да бяха изразени хаотично чувства (каквито често си позволяваме), а не преплетени в случая с жестоко красива поезия. Въпреки, че един Господ знае кога правим изобщо диференциация - нещата обикновено са смесени, когато ги чувстваме. Сега вече схвана ли мисълта ми, доколкото успях да съм ясна?
И само където стиха като стих изобщо не ме интересува в случая, а ти самата.
В този свят има наистина важни неща.
Ще ти преглътна дълга, Ники, и ще се запася с моето си търпение. Да ми се ненадяваш как се промених на стари години, мамка му (без извинение). И колко дългове имам да събирам, ако знаеш. В един момент, като ми се изсипят всичките накуп, такова щастие ще настъпи, не ти е работа...:)
Надявам се те поусмихнах. С обич.
|
]
Re: Чупливо
от Nika на 17.03.2006 @ 22:13:25
(Профил | Изпрати бележка) | Ти разбираш, Рейни, нямам съмнение в това. Не съм написала този текст, за да поплача и да получа съчувствие. Съвсем точна си, тъгата е интимно чувство. Благодарна съм ти за "философстването" :), защото от това имах нужда. Не от мълчание.
И да, този стих, пък и другите, не са ми от важните неща :) |
]
Re: Чупливо
от RAD72 на 17.03.2006 @ 17:46:57
(Профил | Изпрати бележка) | Не си го изгубила, той просто е на едно по - хубаво място ...
Прегръщам те ! |
Re: Чупливо
от Nika на 17.03.2006 @ 18:19:18
(Профил | Изпрати бележка) | Вярвам, че е така.
И ще ме чака, когато дойде и моето време.
Благодаря ти! |
]
Re: Чупливо
от kristi на 17.03.2006 @ 18:00:20
(Профил | Изпрати бележка) | От бялото страшно много боли. Разбрала съм го.
Да помълчим за мъртвите и да се вслушаме какво говорят те...
Тихо и невидимо съм то тебе. |
Re: Чупливо
от Nika на 17.03.2006 @ 18:26:47
(Профил | Изпрати бележка) | Ох, така е, в онова бяло хората мрат като... не ми се говори направо.
Дано душите ни чуват какво говорят мъртвите.
"И все пак всичко е
със абсолютна стойност,
премерено и точно
в отломките на битието.
...
А ние сме неверници..." |
]
Re: Чупливо
от kristi на 17.03.2006 @ 19:07:48
(Профил | Изпрати бележка) | | Изненада ме, Ника, приятно ме изненада... Мисля че е така- няма нищо случайно и всичко е премерено! |
]
Re: Чупливо
от Nika на 17.03.2006 @ 19:10:22
(Профил | Изпрати бележка) | Съгласна. Светът се движи по естествени закони.
Струва ми се, че нямаме идея за повечето от тях.
А те чета, в повечето случаи мълчаливо. |
]
Re: Чупливо
от kristi на 17.03.2006 @ 19:21:18
(Профил | Изпрати бележка) | Аз също обичам мълчаливо да чета. По-важно е да получиш удоволствието от текста и след като авторът вече знае как приемаш написаното от него само от време на време напомнИ за себе си, давайки оценка или съприживявайки нещо с него.
А Ако знаехме всички закони сигурно нямаше да пишем, защото нямаше да изпитваме нищо. Много, много знаещите са безчувствени /е, не е точната дума, но нещо такова/ |
]
Re: Чупливо
от Nika на 17.03.2006 @ 19:35:10
(Профил | Изпрати бележка) | На мен ми се струва, че ако знаехме повечко за взаимодействието на... ъъъ... нещата в света, да кажем, щяхме да сме в по-добро съзвучие и в себе си, и с останалия свят. А ние сме емпирици някакви, полуслепи. Но какво пък, все някога ще падне фигуративна ябълка на главата на някой Нютон :)
Добре де, нека не го наричаме знание, а усет, например :) |
]
Re: Чупливо
от kristi на 17.03.2006 @ 19:56:35
(Профил | Изпрати бележка) | | Добре. Казваш, ако знаехме повече за нещата в света, щяхме да сме в по-добро съзвучие и в себе си.... Мислиш ли, че човекът, кой то цял ден има едно единствено занимание да изведе козите/примерно/на паша, да ги прибере, да ги издои... не е в по-добра хармония със себе си и със света. Той по-знаещ ли е от нас? |
]
Re: Чупливо
от Nika на 17.03.2006 @ 22:04:52
(Профил | Изпрати бележка) | Хехе, намирам за проява на лош вкус да се самоцитирам, обаче с тези кози ме запрати право при овцете :) Погледни, ако искаш:
http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=16690&mode=nested&order=0&thold=0
Та... така сме устроени ние, хората, непрекъснато да искаме да знаем. Според мен затова децата разглобяват играчките си, любопитни са да видят какво има вътре :) Понеже не съм русоист, а и всъщност харесвам неутолимото човешко любопитство, мисля, че изходът е да знаем много и да знаем правилните неща. За да не се самовзривим. Знам, в известна степен фаворизирам човешкия ум, но пък според мен и това е път за достигане на хармония. |
]
Re: Чупливо
от beche на 17.03.2006 @ 22:58:33
(Профил | Изпрати бележка) | Никога не се забравя момента, в който разбираш че си само наблюдател.
Той диша до теб и после го няма.
Реакциите се уеднаквяват с умиращия, умираш с него, но оставаш с живите.
Едно крехко, чупливо присъствие, което се помни докато си жив.
Имам чувството че живота е само маска, зад която се крие смъртта.
А след това...
Не е никак време за мълчание.
Досегът със смъртта трудно се преработва в живия с мълчание.
Да и точно това изразява стиха ти - болка, съжаление по недоизказаното преживе,
празнота от живото мълчание.
Труден стих...
|
Re: Чупливо
от Nika на 20.03.2006 @ 12:28:28
(Профил | Изпрати бележка) | Много ми е трудно да се примиря, че съм само наблюдател. Навярно винаги ще помня този съдбовен ритуал - да поемеш последния дъх и последната топлина. Тогава се ражда някаква мистична близост. За жалост, не й е отредено време, не и на този свят.
Ще ми се винаги да помня и хората, които ми бяха подкрепа, утешение и упование тогава. Кой знае дали ще съумея, странна и предателска е човешката памет.
След това... след това светът има пречупени контури.
Думите помагат, ако са подходящите.
Благодаря, за разбирането и за другото, знаеш. |
]
Re: Чупливо
от haboob на 17.03.2006 @ 23:24:01
(Профил | Изпрати бележка) | Bashta ti te e nauchil da obichash i da imash i moje bi smurtta mu e edinstvenia nachin da ti pokaje kakvo e da taguvash i da ti lipsva!
Napravil e tolkova mnogo, leka mu prust! |
Re: Чупливо
от Nika на 20.03.2006 @ 09:21:48
(Профил | Изпрати бележка) | Хе, едва ли си наясно колко е прозорлив коментарът ти спрямо мен. Баша ми ме научи на тези, а и на други неща. Направихме го по най-трудния начин. Но смъртта измива всеки грях.
Благодаря! |
]
Re: Чупливо
от copie на 17.03.2006 @ 23:28:48
(Профил | Изпрати бележка) | задавена от думи
с години премълчавани
а можехме приживе да си ги кажем?
... реквием е това...
amen!
|
Re: Чупливо
от Nika на 20.03.2006 @ 09:03:43
(Профил | Изпрати бележка) | Можехме приживе да си ги кажем, да.
Както аз моите, така и татко ми своите.
Нямам обяснение какво ни е спирало.
Вече е късно... Аmen! |
]
Re: Чупливо
от Meiia на 18.03.2006 @ 18:14:25
(Профил | Изпрати бележка) | Тази капка ще те пречисти
от суета.
Останалото просто не мога да коментирам ... |
Re: Чупливо
от Nika на 20.03.2006 @ 08:58:12
(Профил | Изпрати бележка) | Не беше капка, повече приличаше на порой... :(
И едва ли ще ме излекува завинаги. |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 786
ХуЛитери: 2
Всичко: 788
Онлайн сега:
