автор: 0805

Тази нощ при мен е странно тихо.
Бясен рев на бързи коли, вой на аларми и сирени неистово блъскат по стъклото на прозореца. Диско музика отляво пробива панелите и те се пропукват. А за да изтръгнат сълзи от тях, съседите отдолу слушат сръбска чалга. Бебето над нас е гладно. И сигурно майка му говори по телефона, защото то раздира гласните си струнки, но няма кой да го нахрани. Вбесен от моето спокойствие, телефонът подскача и крещи от болка, защото слушалката го блъска, а звънът пука тъпанчето на мембраната.
А при мен е странно тихо.
Нежно и едва доловимо вятърът си играе с пердето. И ме гали. Дланта на вятъра е топла, мека. Тя е като твърдата ръка на мъж, след полунощ, разливаща обич. Виждал ли си как се любят змии? А как се любят вятър и перде? Тялото на пердето се извива, то е с кръшна снага, коята се разгъва и огъва, играе, смее се, понася се в безумен танц, а от дупчиците на дантелата му извират искри, доволство, щастие, прозира насладата. Пердето е във вихъра си. Едва ли има по-красива и по-нежна, по-всеотдайна и по-гореща любовница от него... А вятърът се промушва, подхвърля, гали. Еротика и красота, игривост, жар... и тишина. Вятърът - усмивката му е като музика - гневна и страстна, чаровна и тъжна, силна. Вятърът - очите му са като извори - чисти, тихи и дълбоки. А ръцете на вятъра са люлки, люшнали те някъде във високото, притиснали те здраво до себе си, с много нежност и обич. Вятърът е добър любовник. Той отпуска постепенно своята прегръдка, бавно и леко излиза, а пердето, почувствало края, трепва за последен път и се отпуска сладко-уморено в утихналите му обятия. Само искрите в очите продължават да пеят.
Защото е нощ. Защото е лято.
Защото в такава нощ всички звезди пеят.
Трясък. Още един.
Крясък - "Господи, какво течение става! Затвори прозореца бързо, пердето ще се скъса!!"
Усмихнах се. Само аз знаех как се чувства пердето...

Тази нощ при мен е странно тихо.
Тази нощ мисля за теб.