Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Maryjo71
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13947

Онлайн са:
Анонимни: 418
ХуЛитери: 3
Всичко: 421

Онлайн сега:
:: poligraf
:: rajsun
:: marisiema

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2021 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЛюбовницата от бар Евмолпия
раздел: Разкази
автор: radi_radev19441944

Много си падах по това гадже.Беше хем готина , хем баща и бил "важна птица".
В бара всички я познаваха -когото и да питаш за Тони куклата , веднага ще ти даде подробни обяснения ; те се фраскат , че едва ли не всички са спали с нея , но според мен повечето то тях са лаладжии. Преди това тя ходеше с Жоро -дългия , после с Бимбо, също така там "тропаше " Джогата, но май не го огря- прекалено е тъп за нея , въпреки , че се" изтупва "с американски
джинси и дълга коса , за да изглеждал "интелектуалец ." Щях да падна от смях , когато веднъж взе да я сваля , плямпайки и за изкуство , за поезия - неща , които вероятно му идват като плява , тъй като едва ли е прочел някога през живота си поне една книга , освен вестник "Футбол" и букварите в началното училище - бас по каквото щете…
Баровецът за сега си "пасува"- не проявява особен интерес към нея , може би защото онази ревнивата фея ог градския симфоничен оркестър ще му скъса карантиите , ако го усети че прави забежки , но аз му зная номерата. Откровено - казано , той е надменно копеле и тузар - държи се като потомствен гъзомийник на френските крале , а всъщност високото му самочувствие се дължи
на обстоятелството , че има пари и връзки. Ако питаш мен , картините му , както и проектите са абсолютен боклук , но на художествения съвет ги приемат безкритично - нали е партиен член…
Дори хич не им пука от това , че поне половината от тях са си чисто плагиатство- виждал съм го не веднъж как прекопира от разни чуждестранни издания и каталози - хем мотамо , без да прибавя нищо от себе си.
А иначе , което си е право, при него "има аванта"; не е пинтия като онзи дъртия фукльо с брадата , дето дойде по- лани от София и ни хвана да реставрираме една черква в "Стария град" за тоя дето клати клоните , та накрая щяхме да го хвърлим от камбанарията .
Човекът си плаща нормално , както му е редът и премии дори успява да издействува , та дори черпи за своя сметка , само дето номерата му са кофти-току виж взел да танцува с приятелката на някой от компанията и и шепне на ухото да го последва горе в хотелската стая , та веднъж Пешо-
гегата му фрасна един тупаник в косматата зурла - едва го оттървахме…
Ама и женските са калтаци- знаят , че е" мангизлия " и всички се натискат при него, а ние лапаме мухи -кой ни е крив , че нямаме пари .
Гегата го гепиха веднага ченгета и го пратиха за известно време в тухларната да "реди марципани " - малко му е .
На работа "този " идва съвсем изтупан : официален костюм , бяла риза , бомбе, вратовръзка , лачен чепик - дава кратки разпореждания , относно изпълнението на проектите със строг началнически тон , после бърза за съвещание. Те непрекъснато се "съвещават"…
- Шефе , -питам го веднъж на саме- какво правите по цял ден на тези съвещания?
- Пием кафе и клюкарствуваме - отговори той невъзмутимо .
Той е откровен- цинично откровен , когато е на четири очи с подчинените си . Хич не го интересува мнението им ; смазва ги със своята безцеремонност. При него няма " ала-бала" - той не увещава , не скандира патриотични лозунги ; той просто плаща добре и работата върви. А който не му играе по гайдата , направо го уволнява- в него е хляба , в него е и ножа.
Естествено, не е така в присъствието на големи тузове . Там той може да ти изнесе цяла лекция по въпросите за социалистическата принципност , така , че да ти падне шапката.
Бих могъл да споделя , че не го обичам ; направо го ненавиждам , но не мога да му откажа нищо.
Когато започне да ме хвали и да "хвърля кьорфишеци", зная , че съм му необходим за нещо и странно - това никак не ме дразни - дори се лаская. Много често съм му помагал да си изготви проектите за художествения съвет , дори понякога съм ги правел изцяло ; накрая ,разбира се , той получава хонорара - нали е автор , но и на мен подхвърля по някоя кинта. Освен това съм му отстъпвал и квартирата си , когато няма къде да заведе новата си любовница , поради което ми беше особено благодарен.
С Тони куклата не съм го виждал никога на една маса - вероятно нямат нищо общо. Тя идваше в бара с разни гъзарчета , които и плащаха сметката , а после си отиваше с други.
Запознах се с нея по време на един танц. Момичето няма грешка: гърди ,крак , ханш- всичко като изваяно ; очите и зелени , погледът- зелен , гримът -зелен , сякаш чезнеш в тази зеленина ; нещо там се усмихва и шепне със задъхващ се шепот : отнеси ме където искаш!
Да , ама не става номерът. Другият оттатък и той мисли същото ; може би всички мислят същото , изобщо конкуренцията е жестока.
Тя обича да танцува . Този танц ме мъчи до полуда - танцува почти кошмарно: очите се смеят , устните се смеят , пръстите се докосват , тялото се гърчи като амеба ; това е един безкраен гърч , от който слабините ме болят , а болката е неутолима и гадна - накрая всичко се замрежва и изчезва ; остават само тези тръпнещи бедра , внезапно разголени във въображението , сякаш падаше минижупа и се разпиляваха всички дантелки и мрежички , за да избликне плътта - една бледа , пулсираща плът , загнездила в мозъка ми упоритото си присъствие и аз зашеметен сядам на масата , за да изпия поредния коняк.
Тя обича да флиртува .Не може да се задържи с един -вероятно те я отегчават .За нея животът е един безкраен флирт.
Не зная дали я обичам . Струва ми се , че бих я "продал за пет пари ",защото не е стока , но ставам бесен , когато някой друг я "хване " и отведе със себе си . Това не е ревност , моля ви се, това е по- скоро завист и яд , че са ме изпреварили. Такова парче не е за изпускане.
Онова леке - Джерито е калтак и досадник. Най -калният му номер е като те види с готина мадама да се лепне за тебе и после няма отттърваване. Вероятно счита , че готините гаджета са предназначени единствено за него, а другите- нека лапат плява. Трябва да го изриташ , за да се махне , само че мадамите си падат по него и току виж си останал с "пръст в устата ". Иначе е симпатяга и много му мели ченето ; резонната му хватка е да плямпа разни стихове и освен това , се хвали , че сам съчинявал , ама редакторите били калпави , та не го дооценявали- айде холан…
Ходи навъсен и наежен , с буен перчем " а ла Пеньо Пенев ", прави се на непризнат гений и будалка ученичките с възвишени чувства.
Само че на мене такива не ми минават - зная му слабото място , защото и друг път съм му сърбал попарата : когато започне да се навърта около нашата маса , аз само му напомням за заема от двадесет лева , дето му бях дал лани и той изчезва моментално. Друг начин да го прогониш няма . Това копеле живее само от заеми , които никога не връща и все обещава , че като вземе първия
хонорар , ще се разплати с всички . А откровено казано , стиховете му са кофти , така че едва ли може да се разчита на нещо.
Баровецът е на същото мнение ,а той е достатъчно хитър да прецени точно и никога не хвърля думите си на вятъра. Той е врял и кипял из разни издателства , усеща на къде духа вятърът в областта на изкуството , поради което успява винаги да налапа лъвския пай , докато баламите се дърпат за кокала .
Изобщо ,Джерито като поет е пълна безнадеждност и никакви творчески напъни не могат да променят нещата. Виж - друго е с ученичките.Там той е ненадминат талант- няма равен на себе си.
В онази същата вечер имах среща с Тони в осем часа в бара. Тя , както обикновено закъсня , а после се появи с двама "разводачи" , които набързо изостави и дойде на моята маса.
Тези ги познавам отдавна и от тях не ми пука - две съвсем женствени момчета , дългокоси , с пилешки гърди / такива се навъдиха напоследък много /, с жълти панталони с широки крачоли без джобове- както е модерно , с чантичка в едната ръка , само дето не им бяха начервени джуките, за да минат спокойно за проститутки- изобщо- педерастки истории - нито да плачеш , нито да се смееш; имаш чувството , че поколението е пошантавяло - все нови и нови "изгъзици " измислят - и този процес продължава неудържимо до пълно израждане.
Оттатък - на другата маса седеше Джогата - един мускулест индивид сред тази паплач от недоносчета - само че феноменално тъп; колкото му са яки мускулите, толкова му е слаб мозъкът ;
налочи се с коняк , а после вие като куче и скача да се бие.
Тони обикновено отива при него , когато иска да се оттърве от досадници . Той също е "влюбен" и нейното присъствие му действува като червено на бик ; очите му се наливат с кръв , той сумти и скърца със зъби, а от устата му се отронват само цинизми; погледът е забит упорито в една точка -
там,където свършва минижупът,а той свършва малко под пъпа;изобщо- много е "нещастен горкия".
Баровецът все още го нямаше . Привечер минах през ателието и видях , че е много зает . Работеше
върху една картина , която отначало беше нещо като пейзаж : пурпурен залез , дървета в зелено и жълто на фона на огромен планински силует в тъмнокафяво ; после , когато минах за втори път , за да оставя един проект , част от дърветата бяха изчезнали и на тяхно място внезапно се бе появила партизанска колона - мъже със скулести лица и сурова външност , въоръжени с пушки и автомати.
- Така е по- актуално-обясняваше баровецът, забелязвайки недоумението ми - и повече се търси .
Поне още осем стотарки ще капнат в джобчето на "бати Колю"…
По моя преценка - постна история . Той повтаряше изтъркани теми ; одеве работата му стоеше по- сполучливо , но що се отнася за осемте стотарки , беше прав -щеше да ги има "от воле ", не само защото пошлостта отдавна си е спечелила територия по нашенско, но и защото онези там горе
" ценители на прекрасното " са все негови хора .
Аз го похвалих , защото зная , че обича да го хвалят /чунким, кой ли пък не обича/, но с удоволствие бих му теглил "една нашенска ", ако не ми беше шеф. Всички тия набедени творци са страшно суетни , що се отнася до творческите им достижения.
Забелязах от другата страна на бара Джерито и Бимбо с две манекенчета от модната къща - "абсолютни шантажи", които посещават клуба на "културните дейци" и се шляят с разни брадати типове , дето се фраскат за велики художници , пред които Пикасо е едва ли не аматьор и ги мъкнат по ателиетата си , за да им позират /виж къде ме е клъвнал петелът/…
Прочее, по мое мнение , поне половината от тях са импотентни.
Тони днес изглеждаше разстроена и зла . Смееше се безпричинно , после внезапно се замисляше и по лицето и преминаваха облаци. Поръчах коняк ; тя го изпи бързо и пожела още . Нямаше особено настроение за танци- просто недоумявах .Отначало танцувахме шейк, после, когато засвириха блуз, дойде Джерито и я покани . По време на танца Джерито и шепнеше нещо , а тя се усмихваше вяло и поклащаше глава . От ъгъла Джогата мрачно наблюдаваше сцената и стискаше зъби , ръмжейки ; общо взето- не зная нищо по- смешно от един ревнив тъпак. Той напомняше расов жребец , чиято кобила е предпочела друг. Ревнив , тъп и с яки мускули. Жените често харесват такива мъже - животинското привлича неотразимо.
Аз никога не ревнувам , но много ме е яд , когато някой започне да "тропа " при моята мацка и особено , ако тя проявява благосклонност. Самолюбието ми страда ужасно , въпреки , че -разбира се- никога не съм бил склонен да правя скандали заради една женска , която и да било -да не е само тя- но това са кофти номера и аз ги мразя. Мълча си и си пия коняка , но вътрешно скърцам със зъби.
Според мен Джерито е много лесен. Той се обяснява в любов на всяка , с която има възможност да разговаря и прави това винаги с патос - почти декламирайки;и в този момент той явно правеше кандърми на Тони да отидат в неговата квартира - това съвсем ясно личеше по жестовете и мелодраматичните пози , с които се опитваше да очарова партньорката си , но Тони очевидно му отказваше и аз едва не заквичах от удоволствие , усещайки това.
След всеки танц Тони се завръщаше на моята маса и аз се опитвах да бъда занимателен кавалер,
въпреки , че това трудно ми се отдаваше . Общо взето с жените съм вързан - не винаги намирам подходяща тема , но пийна ли малко , всякакви задръжки изчезват - започвам да ставам досаден.
Разбирах , че с Тони нещо се е случило , че очаква нещо от мен , но не проумявах какво. Не можех да възприема,че моето присъствие тук играе особена роля. Честно казано , мислех, че тя просто флиртува , както обикновено, но да си призная , когато беше с мен не я мразех ; омразата ми кипваше , когато отиде при друг , впрочем , това беше нормална реакция- съвсем лесно обяснима.
През една от паузите , когато музиката стихваше , тя внезапно рече:
- Отведи ме някъде !- и като стисна ръката ми в своята прозрачна длан прибави-Ще полудея сред тази паплач.
Досмеша ме. Такова изненадващо изявление ми прозвуча фалшиво. Не можех да очаквам от нея по- различни стремежи , освен стремежа да бъде звездата на бара. Подхвърлих ядовито:
- От кога започна да презираш " тази паплач"?
Тя не отговори веднага , но тогава зърнах за миг в очите и тъга, която плуваше там в тези бездънни кладенци - някъде дълбоко и съвсем смътно…
- Омръзна ми - продължи тя тихо - всичко ми омръзна.
Стори ми се , че беше пияна . Когато се напиеше , тя ставаше или лекомислена или сантиментална.
Можех спокойно да я отведа в квартирата си , но в този момент нещо в мен се възпротиви. Предпочетох да изчакам.
- Не виждаш ли колко е пусто тук- заговори отново тя , държейки ръката ми под масата , а мъглата плуваше в зениците- и всички са си чужди. Аз отдавна искам да се махна - много отдавна, но нещо винаги ме връща отново назад. Може би не съм намерила това , което търся.
- А какво търсиш?- подхвърлих насмешливо аз.
- Не зная . Там е работата , че не зная . Може би ми се иска някой всяка вечер да се завръща уморен и усмихнат при мен , бих искала да имам и едно бебче - едно съвсем мъничко и розово.
А вместо това се блъскам тук с тези овни в този мръсен бар и ми е така тъжно .Така ужасно тъжно.
Работата започна да ми се изяснява . Ето какво и се е приискало на госпожицата : някой , който винаги се завръща , мъничко бебче и пр . и пр. Охооо! До къде я докарахме…
Според мен , това са фантазии . Тя не може да бъде никаква съпруга - не е способна на това.
Не може нито да пере , нито да мете , нито манджи да готви, нито да се грижи за семейство и деца.
Ще потърпи месец - два и отново ще хукне в бара, където и е мястото.Тя е създадена за любовница , а не за съпруга - любовница за мен , за онзи , за всички. ; любовница за една , за две вечери , за месец - нищо повече. Прекалено красива е ,за да бъде обикновена съпруга.И прекалено лекомислена.
На мен тези неща ми са пределно ясни и ето защо не съм си правил никога илюзии, нито пък съм имал желание да тръгна с нея под венчило. Всъщност , ако погледнеш трезво , повечето то тези бледи" въртиопашки " с грим , минижупчета , и кошмарно дълги бедра не са подходящи за семейство - самочувствието им е прекалено високо , за да бъдат свестни съпруги. Виновна е еманципацията , измислена от глупаци и рогоносци , която разсипа не само патриархалните нрави , но и самите семейства. И резултатът е на лице: изневери , разводи , хилаво поколение- една сган от недоносчета , която кръстосва улиците и баровете - похотливи , отчуждени , неспособни на нищо.
Тони просто се беше размечтала -малка криза след изпития коняк и нищо повече.Тя самата знаеше , че нищо няма да излезне- нейната съдба е ясна до болка: бара , танците , коняка…и така ,докато застарее.Може би и предстоят няколко инцидентни брака и още толкова развода. Краен резултат е самотата.
Отначало за около два семестъра , тя беше студентка в консерваторията . Баща и -помня- полази по корем - даваше "мило за драго" , докато я вреди там.Само че музиката се оказа не по възможностите и - изкуството не е само "Уле -буле". Напусна и известно време се шляеше по модните ателиета , после залови работа в "Ален мак" за около месец, после- манекенка в модна къща , записа дори руска филология в университета , но изобщо не стъпи на лекции; известно време позираше в кръжока на художниците- самодейци и в действинтелност, аз там я видях за първи път.
Няколко пъти започваше работа тук и там за около месец -два, а през курортния сезон ходеше на морето с разни чужденци , с надежда да "върже " някой, дори мисля , че известно време беше сгодена за един холандец, но в края на краищата онзи се оказа женен и всичко пропадна по най -жалък начин.
Капризите и бяха внезапни и непонятни:Искам коте ! Искам куче! Искам мъж! Само че мъжът не е нито коте , нито куче - това тя не можа да разбере. Тя много бързо "палеше и гаснеше ". Разочарованието идваше веднага след първоначалния възторг .
Веднъж си беше внушила , че е призвана да стане филмова звезда и се мъкнеше в компанията на разни режисьори и театрални лъвове , докато се убеди , че вакантни места за "нови звезди " на културния хоризонт няма , че "звездите" са под щатна бройка ,водят се във ведомостите на разни чиновници , от които получават хонорари , плащат, както му е редът , "данък общ доход" и всеки
здраво е захапал кокала - много е трудно да го изместиш , а тя нямаше нито сили да се бори , нито дори желание.Беше твърде красива и твърде мързелива , за да се домогва до нещо, което и се е изплъзнало в първия момент. Работата и омръзваше бързо , пък и едва ли беше нужно да работи -
беше "мамино чедо"- едно на мама и на тати и грижовните родители не можеха да го оставят току -така без парички - горкото.
Шегата на страна - ако не беше такава ветрогонка , аз бих се" вързал" за нея , дори бих отишъл
"зет на къща", та ако ще да се разчуй- не ми пука от това. Хич да не е , след една- две години ще имам и собствена кола и вила - само да туря подписа си там -в брачното и всичко би било мое ,
заедно с една очарователна съпруга.
Да , но аз не обичам да ме вземат за мюре . Не става въпрос за това , че преди мен са минали много други , моля ви се , нито пък за това , че мога да бъда "разкрасен с разкошни рога "- майната му- и това не ме притеснява особено- няма да бъда единствен,така, ако щете, е дори модерно напоследък.
Но на мен не ми се нрави друго :дразни ме обстоятелството , че би ми се струпала цялата къщна работа на главата : чистене , готвене , деца - изобщо цялата тази делнична атмосфера , в която ще трябва да се адаптирам, за да може моята артистична съпруга да има свобода на изявите си.
Няма шега - нека кой каквото ще да разправя,но мене ме е страх. Бъдещето ми изглежда абсурдно.
От друга страна Тони ми харесва. Няма защо да крия- харесва ми чисто физически- тези красиви бедра , изящно лице , тези бледи коси , до които ти се иска да се докоснеш , харесва ми особено , когато танцува , особено , когато се усмихва , а усмивката е предназначена за мен , светлината ме залива и ме мами към себе си . Жаждата за нежност е неутолима и нямам сили да избягам.
Но днес Тони не се усмихваше. Сянката , която плуваше в очите и , сякаш помрачаваше цялото заведение и всичко бе пусто, тъгата бликаше от всеки ъгъл , дори музиката звучеше като вопъл.
Прииска ми се да развеселя Тони, да и кажа нещо, което ще я зарадва- може би е един комплимент , може би любовно обяснение- това винаги ражда надежди . Само че съм вързан в лафа. Хич ме няма да плямпам за любов . Да беше Джерито , щеше да сваля звезди , та дори цели съзвездия , само че той е маниак и нахалството му отблъсква по- интелигентните мадами . Виж -баровецът е нещо друго. Приказката му тече като мехлем и всички рани зарастват моментално , сякаш по целия свят се разливат благовония . Той "няма празно".
Все пак събрах последните си запаси от красноречие и издрънках:
- Тони, аз нямам смелост да пожелая да станеш моя жена - наистина не заслужавам това , аз…не смея да го искам…
Изведнъж ми се стори , че изпадам в глупаво положение- нещо бях сгафил. Лицето на Тони още повече помръкна - тя сякаш се отдалечаваше , бездните пред нея се разтваряха , мъглата я обгръщаше… Продължих през глава:
- Тони, ти просто можеш да ми бъдеш гадже. Знаеш ли как хубаво ще си караме : ще ходим във всички барове - само двамата и ще танцуваме - нека онези там пукнат от завист . Ти си най -готиното гадже… " Хванал съм " едни сърби - ще минат тия дни насам и ще ми донесат джинси , поръчал съм и за тебе два чифта . Това са велурени джинси от Италия- няма грешка.
Имам и приятели от "екскурзионното "- можем да заминем тия дни на екскурзия в Полша - ще бъде тип-топ - онези в екскурзионното са "мои хора".
Тони отначало ме слушаше , но забелязвах как постепенно в очите и нещо гасне и всичко наоколо бавно гаснеше , а оркестърът свиреше блуз - един от онези продрано-жални блусове , които зовяха за взаимност и в същото време във всеки акорд бликаше непреодолима самотност - всеки сам в себе се , всеки - сам, всеки-сам…
- Тони, ти ужасно ми харесваш ! Наздраве !Искам тази вечер да се напия. Разбира се , ти отдавна знаеш , че си падам по тебе , Тони. Безсмислено е да ти го казвам отново. Вземи чашата и пий.! Пий още , Тони!
Думите ми заглъхваха без следа. Тони мълчеше и бледнината все повече заливаше лицето и , там сякаш минаваха мъгли и някъде далече в паузата след всяка мъгла изплуваше маската -една студена и красива маска , надничаща между звездите - все по- далеч и все по- далеч.
После допи безмълвно чашата и стана . Погледът и се зарея за миг между масите в изпълненото с тютюнева мараня помещение и леко олюлявайки се , тя се отправи навън.
Болката в сърцето ми подсказа , че си отива и -може би - завинаги - това беше внезапна , почти физическа болка - сякаш нещо се късаше , и аз разбрах , че това е краят. Почаках няколко минути , после платих сметката и хукнах навън. Намерих я седнала на една пейка в алеята близо до бара.
Веднага забелязах силуета в мрачината - изглеждаше неподвижна и леко приведена на пейката , в ръката и просветваше цигара. Приближих се тихо и спрях на няколко крачки.
Отначало тя не ме забеляза . В застиналата и поза имаше нещо много жалко.
Едно самотно момиче - съвсем банална история. Порази ме за миг нейната безпомощност.
Исках да я отведа веднага - още сега- конякът ме удара в главата- ама , че гадже!
Изведнъж нещо ме жегна и дъхът ми спря - видях , че рамената на Тони леко потръпнаха - тя почти изхълца.После се мярна разплаканото и лице . Нима плачеше, но защо?..
Стоях като смазан няколко минути . В гърлото ми затина буца , не можех да продумам . Не зная дали съм изпитвал жал - от вътре нещо клокочеше. Пристъпих и хванах ръцете и.
- Да вървим, Тони! Стани и да вървим!
Тя вдигна към мен разплаканите си очи - нещо отминало и далечно ; студът се усилваше.
Аз отново се опитах да си я върна . Ръцете и бяха студени - всичко беше студено и тъжно. Есенният вятър насмиташе листата по алеята.
- Тони, чуваш ли ме , Тони?
Хванах я здраво и я вдигнах от пейката. Внезапно лицето и се вкамени и в очите и пламна ненавист.
- Остави ме - изрече тя тихо и отчетливо - остави ме най- после !
Сърцето ми удари силно и замря.
- Тони какво ти е ?
- Мразя те , разбираш ли , мразя те ! - внезапно кресна тя- И тебе , и себе си , и всички ония копелдаци , дето мислят само как да те замъкнат в леглото си- онази сган от любовници и лицемери - всички , всички - чуваш ли ! О,Господи, защо е така тъжно !..
- Тони , моля те!
Почувствувах срам - ужасен срам и мъка , която ме стягаше като в менгеме.
- Няма да престана , не - продължаваше тя- аз идвах тук заради тебе- знаеш ли това , но и ти си бил като другите. И какво си въобразяваш- че ще ме съблазниш с два чифта джинси ли ? Много ефтино искаш да минеш - аз не струвам два чифта джинси. Или мислиш , че ми е много приятно да скитам по баровете , да се наливам с коняк и да се кълча по дансинга , за да привличам мъжкарите ! Не, няма ме вече там , където ме търсиш. И стига - махай се ! Махайте се всички!
- Тони съжалявам , аз наистина не знаех…
Буцата в гърдите растеше и аз се задъхвах Все по- ясно , с безпощадна яснота изплуваше прозрението , че я губя. Не съм очаквал , че толкова много боли - това беше една палеща болка , но вече разбрах , истината се проясни и ръждата -наслоена отвътре падаше и се топеше.
- Тони, нека да започнем отначало. Готов съм на всичко… Тони, чуваш ли?
Но Тони не ме чуваше. Вниманието и беше привлечено в друга посока . Там , на няколко крачки от нас изскърцаха спирачки и спря кола - един съвсем нов Мерцедес. Познах го веднага и в сърцето ми кипна ненавист.
Баровецът отначало надникна през прозореца , после отвори вратата , прекрачи и самодоволно усмихнат , приближи насам. Беше както винаги елегантен , съвсем изтупан в своя нов костюм .
Бомбе , снежнобяла риза , вратовръзка - няма геле…
Тони не каза нито дума , но в очите и за миг нещо пламна и този пламък беше студен и зъл - сякаш повея мраз.
- Здравейте , приятели, как върви любовта?
Баровецът ласкаво се здрависа. Беше отвратителен . Едва го понасях.
- Но вие , както виждам сте имали неприятности…
- Има нещо такова - промърморих аз по силата на инерцията - но може би не е фатално.
Тони внезапно се разсмя , сякаш ме заля с леден душ.
- Не било фатално - ама че шегаджия !
После ми обърна гръб и хвана с трескаво движение баровеца за ръката.
- Моля ви , отведете ме ! Оттървете ме от този тук "дарител на джинси". Кандърдисваше ме да спя с него за два чифта италиански джинси ха, ха , ха…- Смелчага ! Но аз … но аз предпочитам да дойда с вас . Вие поне сте джентълмен - няма да се пазарите с мен като с проститутка , може и портрет да ми измайсторите , за да си го гледам на стари години, и ще ми говорите за изкуство , и още… Но стига! Да вървим , а този нека си смуче пръстите, като е такъв скръндза . Два чифта джинси - ето - това съм аз - ха, ха , ха …
В очите и блеснаха сълзи - тя изведнъж се разплака безутешно и хукна към колата . Баровецът продължаваше да се усмихва тържествуващо. Той имаше право да тържествува - нали беше шеф, а шефът , това е почти бог. Той печелеше . Печелеше неочаквано и съвсем заслужено . Нека!
- Съжалявам , драги , ти като че нещо си разсърдил дамата. Не мога да ти помогна.
След миг моторът избръмча и ревът му се втурна по алеите. После всичко опустя.
Някъде падаше звезда, накъде пожари горяха , някъде някои се любеха , някъде се срещаха вселени , някъде се разделяхя , посоките се сливаха в една , събираха се пространствата , пламваше метеор , пламваше стих , нещо се раждаше , нещо умираше и след радостта , скимтейки пристъпяше болката . А тук- при мен беше тихо. Една огромна тишина , която вие…
Чакайте! Чакайте !
Но аз ще я потърся . Ще я търся отново и винаги…

Р.С. Радев 1982


Публикувано от BlackCat на 16.03.2006 @ 21:17:31 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   radi_radev19441944

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

07.12.2021 год. / 10:42:02 часа

добави твой текст
"Любовницата от бар Евмолпия" | Вход | 2 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Любовницата от бар Евмолпия
от libra на 07.04.2006 @ 17:05:37
(Профил | Изпрати бележка)
благодаря за този разказ

в крайна сметка, какво се случи с Тони?


Re: Любовницата от бар Евмолпия
от radi_radev19441944 на 07.04.2006 @ 19:09:27
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Представа нямам . Не съм я виждал поне тридесет години. Сигурно си гледа внучетата.
А ти как си?

]


Re: Любовницата от бар Евмолпия
от libra на 07.04.2006 @ 19:18:23
(Профил | Изпрати бележка)
ами аз съм в обичайното си състояние, добре съм )

благодаря че се интересуваш от мен

]


Re: Любовницата от бар Евмолпия
от regina на 24.09.2006 @ 02:32:52
(Профил | Изпрати бележка)
Ех, Пловдив...сякаш аз седях на пейката...само, че на мен ми мина номера.