автор: pawleta

Стой си милия пред електрическата печка и се топли, като невинно пиленце. Не се сърди, че му взех крещейки цигарата, която се опита с клюн да опре в нагорещения реотан откъм филтъра.
Само два пъти запалих така от печката и сега освен , че трябва да крия цигарите си не трябва да изпускам и него от очи, че току му хрумне да набута нещо друго вътре.( Тайно само се надявам, това да не е опашката .) Загледах се на стената, където трябваше да стой картината, само бледа чистота напомня за съществуването и някога. Как се забавляваше папагала тичайки от единия и край до другия наслаждавайки се на люшкането и. Това за съжаление продължи до мига в който реши да покълве пирона на стената , на който е закачена . Понеже не ни кълве не осъзнавах каква сила се крие в тази накривена човка . Чу се само прас. Набързо кацна в ръцете ми и зачирика, като дете, което се оплаква . Изпъва гушка, очичките лъщят от страх, а сърчицето му издува малките гърдички. Вече зная. У дома си имам папагал със съзнанието на две годишна дете. Навярно, не знае защо изведнъж кацалото му се изплъзна, но пък знае , че има къде да поплаче когато е уплашен. Сега смятам да му донеса огледалото , че е много красив когато се пъчи на образа остреща и смешен надничайки отзад очаквайки да види задната страна на нещото, което има цветове като неговите.