автор: pisana

От спомена за мястото,
където земята е в краката ни,
а небето все така високо.
Нося истина
за нежната ласка помежду им.
Ние търсещите се посредата.
Заблудата, че можем да ги доближим
слети един в друг.
Ти търсещия земята,
аз впила поглед в небето.
Миг наслада. Яснота.
Ти ще търсиш земята
до мига в който осъзнаеш,
че тя е в теб и си сътворен от нея,
а аз вселената
отворила сърце за всичко,
но бедра с мисълта да бъда покорена.
Сърцето ми не опозна.
Желанието за покорство се затвори.
Блясъка на илюзиите в очите
огрява с догаряща светлина спомена.
Равнината е в краката ни,
а ти загледан надолу
търсиш упора.