автор: 0805

Не искам да сънувам между гарите -
сънищата искам да ги изживея.
Не искам вече срещи с вятъра -
да полетя със него искам и да пея.

А пътищата са безкрайни петолиния,
колите, автобусите и влаковете - ноти.
И точно във сърцето на магията
ще спра. Ще бъда в бяло. Ще съм боса.

Ръцете ми ще плуват към звездите,
косите ми във облаците ще се разпилеят,
и ще танцувам до забрава, до насита,
върху жаравата магична под нозете.

Мълнията ще е лъкът на цигулка,
дъгата е китара седемструнна,
в небето силно ще задумка тъпан -
симфония от дъжд и пълнолуние.

Незнайни сили ще ме понесат нанякъде,
където има само ноти. Няма думи.
И ще танцувам върху дланите на вятъра,
преливаща от щастие...че не сънувам.