автор: Mojsei

Mojsei & desert_fire & dEsIt0o

1. В предчувствието вълни ме милват

Автор: desert_fire

В среднощното сияние стоя,
притихнала в копнение,
с надежда сянката ти да съзра
в любовно настроение.

С предчувствието вълни ме милват,
че дириш път към мен в нощта
и разтварям приветливите обятия
в очакване за красота.

Безбрежна се разстила тишината,
а ти не стигаш все до мен,
в море съм аз, в което ведрината
изпълва самотата всеки ден.

Безброй искри в небосвода
ме водят в твоята следа
и сенките надигат ода
топейки в гърдите ми леда.

Нечакана зора пристигна,
когато вплетохме очи,
дори като измама дивна,
душа, преплела с твоята душа.

И ето, взорът ми е споделен
в очите ти - по път бездънен,
чрез него ти си също в мен,
от мен, за двама ни събуден.

Сега сърцето ме подсеща,
че пак стоя безсънна,
че сън остава нашта среща
с мечта в очите ти - бездънна.

Под редакцията на Mojsei


2.
Шарж

Автор: dEsIt0o


Не мислех и да ставам поетеса,
но той чрез подписа ми ме намери,
а те…поетите…ехе, къде са-
за него ли…ах, да … Валери!

Приемам го като поет -
прочетох негов стих и ми хареса,
а публикациите му в Интернет
за мозъка ми са направо преса.

Предлагам му идея и говорим,
а той разглежда словото конкретно,
подтиква ме дори да спорим
но прави го това дискретно.

И ето ме сега - в къщи уморена-
отхвърлям дневната си суета,
в Сайта влизам малко притеснена,
но там за мен е красота.

Общуват хората различно,
в някаква позната надпревара,
създават настроение идилично,
но мярата остава стара.


3.
Към поетичния образ на нощта

Автор: Mojsei


3.1.
В живота винаги е имало мизерия


В живота винаги е имало мизерия,
но днес достигна тя истерия!
"Животът - казват - е трагичен."
"Животът - сочат други - е комичен."
"Животът - казват мъдро - е и двете."
"В това единство е различен - разберете!"
Животът е река - тече многообразен:
в стихията си той е безобразен,
но щом се овладява тоз поток игрив-
о, да, животът става и красив.
Когато приповдига той проблеми,
оставащи си все големи,
хоризонтът ведър се смрачава
и нощ в живота ни настава.
За нощ поетите говорят многократно
с бленуване, оставащо абстрактно
и с глас, вълнуващ - много тих
поднасят те пореден стих.
-А стиховете са единствено коректни,
когато имат измерения конкретни!



3.2.
В нощта изгря звезда невинна

Момиче мило, в теб поглеждам,
дистанцията на времето разглеждам
в мелодията на двата гласа,
задаващи сегашната нагласа-
чудесно е в години да летиш
и с радост младостта си да делиш,
решавайки поредния проблем,
а той сериозен е съвсем:
ненужен е вълшебният балсам,
щом в полета оставаш сам,
разбирайки, че заедно с обществото
навлизаш смело в естеството,
а там - в нощта, изгря звезда невинна
в борба със сянката противна
и нейните отблясъци играят,
донасящи в душите раят.
Момиче мило, в тебе се оглеждам,
различие нравствено съглеждам
чрез мярата на нашто тъждество,
повело ни в път на тържество.



3.3.
В нощта напира нова жажда


В нощта напира нова жажда,
а тя хармонията ражда
в съвременото измерение,
тъчащо нощ на примирение.

Животът става поетичен,
когато го направиш хармоничен
и тук е цялото изкуство
на култивирано от тебе чувство.

Това в семейството се прави
чрез много фини, нежни нрави,
които често се и късат,
щом връзките им се разкъсат.

Смехът венчае таз хармония
със своята извираща мелодия,
а тя зарежда ни със сили,
които и на себе си ни правят мили.

Разбра се вече, че бедата,
разпръскваща в живота ни вредата
е липсата на общество,
задаващо нормалното ни естество.


3.4.
В компанията сме все простаци

-Тостът ми е дълъг, дайте и мезе!
-Няма!
-Колко жалко!?
-Вижте в другото мазе!
-Хайде братя, мъничко остана…
-Да живеем в криза, навик май ни стана?!
-Наздраве! Българинът е мъдрец…
-За да оцелее, става и щурец.
-Вижте се бе, хора, всички сме голтаци!
-Даааа…В компанията сме все простаци!
-Стига глупости си дрънкал! Ето печено прасе!
-Българинът не обича друг да го пасе…
-Тука не допускам приказки купешки!
-С тях обраха ни пладнешки…
-Кой бе, кой…Онези ли диваци?
-Дай бутилката, бе! Ние сме си веселяци!
-Виждам в нощта светулка…
-Бре, коя е тази булка?
-Дали капаните на кризата ще преживеем?
-О, мъчителите пак ще надделеем!