автор: radi_radev19441944

Гротески

…..Накрая тишината бе възстановена ,секна всякакъв ропот и в залата за съвещания към концерна
"Роботроникс",която до сега почти не беше използувана,поради обстоятелството, че хората си гледаха работата без много, много да се съвещават, се извиси строгият , но някак задавено строг глас на председателя.
- Джентълмени,принуден съм да потвърдя нерадостния факт, който напоследък стана достояние почти на всички. Ние сме пред банкрут.
Отново гневни изблици,заплахи, удари с юмруци по масите, тропот. Собствениците на акции, които изпълваха залата не си поплюваха. Те искаха обяснение.
Мина доста време , докато се възстанови редът.
- Господа, продължи председателят , силейки се да ги надвика- господа, този процес не е нещо ново. Той започна доста отдавна и постепенно набираше скорост пред очите на всички нас , но за съжаление, ние се оказахме безсилни да го спрем.
- По дяволите- доизяснете се!- ревна залата многогласно и на председателя му затрепераха мартинките- Да се направи анкета!
- Какви са заключенията на комисията!
- Кой ще плаща счупените грънци!
- Какви са размерите на загубите!
- Искам си парите!
Свадата ту се засилваше, ту стихваше , но бъркотията беше всеобща. Членовете на управителния съвет на концерна се озъртаха неспокойно на трибуната и поглеждаха през рамо към задната врата,
от където се надяваха да офейкат , ако работата стане още по- напечена.
Беше се случило нещо парадоксално. Могъщият концерн "Роботроникс"- обособен за производство
на електронна техника и робототехника, който за кратко време бе натикал конкуренцията в " миша дупка", завладявайки пазарите почти в целия свят, напоследък се оказа в крайно неизгодно положение. Неговата продукция вече не се търсеше- беше морално остаряла и неконкурентноспособна: електрониката от сума време тъпчеше на едно място, роботите ставаха май вече само за детски играчки, а по пазарите бе плъзнала техниката на новия промишлен колос
Япония и нейните фирми полека- лека измъкваха "вкусния кокал "от лапите на Роботроникс.
Переспективата беше безрадостна и ръководсвото след много усилия да преодолее изоставането,
в края на краищата успя само до известна степен да се добере до причините, довели до него,без да съумее да ги премахне. Оказа се ,че те бяха непреодолими.
Сума средства бяха хвърлени по разни експерти, сума преписки, сума решения, сума съвещания и
накрая- нищо. Дори най-крутите мерки не помогнаха.
Самият "главен компютър" към центъра накрая " превъртя " напълно- избиха му чивиите,поради огромното количество имформация, която трябваше да смели и пресее във връзка с решаването на проблема, започна да бълва щуротии ,да пелтечи и запецва, поради което го изхвърлиха на боклука като ненужно тенеке.
Но акционерите искаха компенсации. Шикалкавенето на ръководството не ги задоволяваше.
Накрая извикаха един от експертите. Той се появи кретайки с огромна папка под мишницата и едва
се изкачи на трибуната. Имаше вид на маратонец пред финала-съсухрен като кираджийска кранта и с изцъклен поглед, сякаш преминал през сокоизстисквачка.
- Говорете!- викнаха възбудено присъствуващите-Говорете!
Експертът намести очилата си ,разгърна папката и започна с треперещи пръсти да прелиства.
Залата го следеше с нетърпение.
- Господа- започна той своето изложение, като тури пръста на отгърнатата страница. Гласът му беше прегракнал от изтощение- Господа, последната констатация е, че изоставането от световните стандарти бележи своето начало някъде от преди пет години.
- Това не е толкова важно. Продължавайте!-чуха се нетърпеливи гласове от редиците.
- Преравяйки всички данни от онова време с помощта на компютър- продължи експертът- с помощта на много сътрудници и дори ползувайки услугите на разузнаването, установихве, че
по същото време концернът е сключил контракти с известен брой фирми от други страни.
- Нищо ново дотук. Давай нататък!
2

- Всъщност, това е почти всичко, освен , може би…
- Какво може би, какво може би - не сме те повикали тук да шикалкавиш . Давай по въпроса!
- Доколкото успяхме да констатираме, отнася се до - изведнаж запелтечи експертът - като че ли нишките водят до един контракт , сключен с българска фирма: договор за доставка , оборудване и монтиране на електронноизчислителен център в България-град Пловдив с помощта на наши специалисти.
- Че какво от отова ?- развълнуваха се отново редиците- тоя май нещо ни търкаля…
- Ние можем да сключваме подобни сделки ,ако трябва и с република "Сан Марино".
- Ако трябва , ще изпратим специалисти и на Луната.
- Изгонете го ! Вън!
- Повикайте друг експерт!
Тропотът стана неудържим.Експертът се измъкна моментално, превит от тежестта на огромната папка, отстъпвайки мястото си на следващия.
Вторият експерт се появи с по-малка папка.Той явно не беше се претрепал като първия, може би навреме осъзнал безполезността на всякакви усилия , а папката бе взел само за фасон. Застана на трибуната твърде самоуверен и веднага започна своето изложение.
- Всъщност, господа, продължамам от тук , до където свърши моят колега. Според показанията на компютъра и според наши наблюдения , оказа се , че след завръщането си от България, командированите специалисти от концерна …
- Хайде де- прекъснаха го раздразнени гласове от редиците.
- Абе я стига с тая България! Къде се намира- в Калифорния или на Полинезийските острови?
- Стига сте ни баламосвали!
- Да се маха !
Онзи изчака бурята да стихне и продължи, но някак боязливо поглеждайки към задния изход.
- Оказа се, че след завръщането си, нашите специалисти са станали слабопродуктивни. Откровено казано, престанали са да работят както трябва.
- Какво, какво? Престанали са да работят ли?-гръмна залата с нова сила. Бурята се развихри неудържимо.
- Какви ги дрънка тоя?
- Как така престанали да работят?
- Лъже тоя нехранимайко! Може ли инженер да престане да работи!
- Вън от залата!
- Да се линчува! Закачете му тенеке!
- Намажете го с катран и перушина!
Към трибуната полетяха столове.Напразно председателят се опитваше да успокои присъствуващите.
Експертът изчезна "яко дим", захвърляйки папката и чупейки всички рекорди в спринта.
Дойде трети експерт, също с папка , но тя комай беше празна. Беше младо момче- нахакано и нахално и май не му пукаше много от тези развилнели се старци. Той започна направо без дори да разгръща папката и без да обръща внимание на недоверието и явната неприязън на присъствуващите.
- Най напред от там се завърна инженер Джон Колинс.
- Колинс- обади се глас от залата- познавам го. Та това е един от най способните инженери.
- Какво е направил Колинс?
- Няколко дни не се яви на работа-продължи експертът-а когато се яви, беше закъснял с цял час.
- Нечувано, невъзможно! Този също лъже.- забръмча залата.
- Направих справка на входния портал-продължи онзи невъзмутимо-данните от компютъра, отчитащ закъсненията и отсъствията се пазят още в паметта.
- По дяволите компютъра!
- Ние на момчетата си ли ще вярваме или на някакво тенеке!
- Провокатор, клеветник!
Но онзи продължи без да трепне.
- После направил скандал, че не му било сервирано кафето. Той не можел да работи без кафе.
Така бил свикнал.
- Глупости!- закрещя залата.
3

- Дръжте ме , че ще го разстрелям! Аз познавам лично инженер Колинс- нали той конструира главния компютър.
- Но от тогава не е направил нищо- заключи експертът.
- А какво е станало после?
- После си изпил кафето, после поръчал новия брой на "Паралели"
- Паралели ли, че какво е то това Паралели?
- Някакво българско списание.
- Ха, има си хас! И после?
- После запалил цигара " Б.Т." и започнал да чете.
- Нечувано!
- После започнал да решава кръстословици.
- На български ли?
- Естествено…
- Че кога му почерня задника и кога стана коминочистач! И после?
- После заспал на бюрото. Когато го сбутали, казал, че е много уморен от снощи.
- Олеле! Олеле ще полудея!-изписка някакъв възрастен човечец, изпаднал в пълна истерия.
- Олеле, паричките ми!- пищеше друг.
- Кафе ли, ще му дам аз едно кафе на тоя хубостник.
- После се завърна цяла група наши специалисти от България, след като бяха просрочили пуска на обекта с почти една година, поради множество "обективни причини". Тук фигурират Линкс,
Джейкинс, Ленърт, Хюгарт и др…
- И после?
- Поискаха първо кафета,после вестници и списания, после отделни канцеларии с дивани фотьойли и барче с напитки. Всеки от тях пожела да му назначат секретарка - разбира се-млада и хубава.
- Я ги виж ти- и секретарка! А тояжка не искат ли?
- Щом има кафе и напитки, трябва и секретарка. Така било модерно. Изглежда, че българите са ни изпреварили с няколко века и ние напразно се фукаме с нашия американски начин на живот.
- Ряпа да ядем ние вече!
- Така, така, продължавай!…
- Но парадоксалното е , че останалите, които не бяха участвували в тази командировка , полека-лека се преориентираха и също предпочетоха "българската мода"-демек-не искат да изостават.
- Мода ли , ще им дам аз една мода!
- Да се уволнят! Да се изгонят до един!- кресна залата - Трябва да се изкорени тази зараза.
- Опитахме всичко- намеси се съкрушено председателят. От тогава няколко пъти променихме инженерския състав, макар че никак не е лесно да намериш способен инженер. Тук не е като в България-инженери и инженерки казват -" с лопата да ги ринеш"- толкова много били и един от друг по -кадърни-особено пък- инженерките…Тук е трудно-дяволски трудно. Отначало те се втурваха да работят както е прието, за да привлекат вниманието към себе си и към качествата си, но след това темпото спадаше ,спадаше и всички се оказваха във властта на този "синдром".
Назначихме администратори, за да изискват изпълнението на определените задачи. Администраторите също се заразиха. Крият се из канцелариите , пият кафета и флиртуват с машинописките. Машинописките от своя страна също се заразиха и зарязаха машините. По бюрата им можеш да видиш само модни списания , плетки и чаши с кафе, което се консумира задължително с цигари.
Назначихме началници на отдели, заместник-началници, заместници на заместниците, секретари и секретарки- разни безполезни и синекурни длъжности. Администрацията набъбна като тумор- на един работник по двама чиновници; всички плачат за повече пари и подобряване на трудовите условия, въпреки че не се трудят , а производството едва креташе.
Работниците от своя страна "хвърлиха чуковете" и започнаха да пиянствуват на комвеера. Някои от тях проговориха дори на български. Чуваха се реплики от рода на:
" Майната и на работата!", "Работата не е заек да избяга"," Да работят тракторите, че са от желязо,"
"Ре-белот" и др.Много им била харесала думата "Черпиш"…
- Но това е стачка!- забръмча залата.
4

- Това е саботаж.
- Това е работа та онези лекета от профсъюза.
- Да извикаме полиция!
- Ще им дам аз на тях една стачка.
- Полиция! Паричките ми!
- Тихо! Тихо, господа!-закърши ръце председателят- Не е стачка. Лъжете се не е стачка. Ех де да беше стачка!…
- Но какво да се прави?
- Да назначим биячи като в "Южна Африка"- предложи един.
- Няма смисъл. Биячите са също хора.Ще се поизсилят в началото и ще седнат на "софрата."
- Какво е това "софра"?
- Българска дума - значи бюро за "плюскане"…
- Но какво е "плюскане"?
- Значи ядене и пиене.
- Аха разбрах…
Внезапно разправията стихна и присъствуващите наведоха глави. Мнозина бяха започнали да проумяват горчивата истина. Крайна изнемога се четеше по посърналите им лица.
- Ами ние не сме ли хора?- обади се боязливо някакъв смутен глас между редиците- И ние сме
уморени.
Мнозина се озърнаха , но предположиха, че така им се е счуло.
- Предлагам да назначим роботи за "биячи "-обади се друг- зад гърба на всеки служител по един робот с тояга…
- Добра идея, но…
- Но няма как да ги направим тези роботи- каза председателят- няма кой.
- Вярно бе. Ами да ги поръчаме от Япония-с половин уста продължи онзи.
- Не, никога!- извисиха се гласове-До кога ще им пълним гушите на онези азиатци! По- добре да ги поръчаме от България. Нали те ни научиха как да работим, сега ще ни дадат и роботи…
- Тихо, господа! Моля ви -по-сериозно!- разпери ръце председателят- Ето го и четвъртият експерт . Трябва да го изслушаме!
На трибуната се появи ухилена , плешива личност с неопределена възраст и в ръката си вместо папка, носеше дамаджан. Той се приближи с леко разлюляна походка, вдигна дамаджана над главата си и произнесе тържествено:
- Приятели, привет от слънчева България! Идвам направо от летището.
В първия момент всички се втрещиха като цапаросани с мокър парцал,после отново залата бръмна.
- Този пък що за птица е?
- Какво ли носи в тоя дамаджан.
- Бас държа , че е някакъв алкохол.
- Май здраво се е натряскал.
"Птицата" се хилеше щастливо от трибуната.
- Това ,приятели, е "Троянска сливова"!- Той погали нежно дамаджана-Най реномираната марка в целия свят.
- Троянска сливова ли, че какво е това?- облещи се един .
- Вероятно- уиски - отговори съседът му.
- По вероятно- ракия- обади се трети- уискито не се прави от сливи.
- Ракия е!- категорично обяви четвърти.
- Трябва да е много отлежала , щом е от древна Троя- изписка едно старче от задните редици.
- Отлежала е ,но не е от Троя , а от Троян- поправи го експертът като все още размахваше дамаджана над главата си- Това е едно градче в Балкана , където произвеждат този елексир.
Никъде другаде го няма. Предлагам да " цокнем "по едничко…
- Ха "те ти ,булка, Спасов ден!-извика един - тоя май не е на себе си.
- Хм, че защо да не пийнем- изръмжа някой ог към ъгъла-то май друго не ни остава.
- Абе, вие луди ли сте!
- Защо пък -луди, защо- луди! Ще пийнем, та колко му е…
- Но имаме толкова работа!
5

- Тя нашата работа вече се е изработила.
- Но работата не търпи отлагане.
- Работата да не е заек…
- Ако е много спешна, друг че я свърши - произнесе някой със шопски акцент
- А ако не я свърши, значи не е спешна- намесиха се други.
- Да работят тракторите!- ръмжеше онзи от ъгъла.
- Но ,господа, моля ви, господа!-кършеше ръце председателят, но никой не му обръщаше внимание.
- Хей ,момче, я подай насам ракията!
- Другари…пардон, господа- извика експертът все така сияещ- предлагам да пием за Българоамериканската дружба! Нашите приятели от България ще ни научат да си правим сами ракията… Вече съм уговорил побратимяването между различни градове и селища.
- Хип, хип ура!
- Ще ни доставят казани от Троян -много хубави "бакърени" казани. Ще започнем кооперирано производсво. Там е бизнесът. Стига с тая електроника! Марийке,донеси бързо чашите!
- Така ами, я дайте насам една двойна!
- И на мен също двойна…
- Майната и на работата ! И аз ще пия.
Залата шумеше възбудено.
В това време на трибуната бързо се изкачи някакъв запъхтян мъж- вероятно куриер- и поднесе едно листче на председателя.
Последният го пое разсеяно и започна да го чете отначало мимоходом- без особен интерес и без да вникне в съдържанието, толкова беше уморен и отчаян, но после-сепнат от нещо - прочете го още веднаж и още веднаж. Постепенно изопнатото му от тревога лице се отпусна в продължителна усмивка.
Залата- веднага доловила промяната - притихна в очакване.
Председателят на управителния съвет на могъщия концерн "Роботроникс"-най-голямата и реномирана фирма за електроника и робототехника в света, се изправи на трибуната и тогава по уверената му осанка и спокойното и твърдо изражение, всички присъствуващи веднага осъзнаха , че той е отново господар на положението.
- Господа,- произнесе той със спокойна тържественост- ние сме спасени! Щастлив съм да ви съобщя радостната вест, че японците са изпратили свои специалисти в България….



Р.С.Радев 1984г.