автор: idan1

Бряг морски,
там на юг,
лодка малка,
вълната донесе.

Мъж без огън,
с мрежа през рамо.
Никой, не чака
сам в тъмно бунгало.

Спомен за униформа - бяла,
пристанища - морета,
за тропически нощи - бурни,
удави в бутилка - полупразна.

Прогнило корито,
с изгрева отново,
ще оцелее ли и днес
във водите бурни.