автор: 0805

Акробатът пристипва внимателно, бавно.
Под него въжето опънато стене.
Прътът в ръцете предпазва от падане,
високо във гърлото страх е заседнал.

Не. Не е страх. Във очите притворени
има решителност, чар, превъзходство...
Въжето е всъщност струна китарена,
прътът е мачта, а той - платноходка.

И плава напред, във вълните унесен,
погледът търси полет на птица,
а долу тълпата безумно крещеше -
"Не падайте духом, поручик Голицин !"