автор: alisa

А аз съм му прибоя
вечер в тъмното,
прииждам в него,
вливам му значения,
опитомявам с длани
страховете му,
в очите му изпращам девет бала,
на пяна ставам ,
плъзвам се по гребена
и имам толкова
задъхани значения,
че той мълчи
и ме притиска като раковина,
и слуша
как съм източна мелодия,
изсвирена със пръстите на вятъра.
И го е страх,
че стана ли на вятър
в ръцете му ще натежи
от мойто нямане...
Обичам го,
но той едва ли знае
и затова по варварски ме иска,
плячкосва,
тъпче във душата си...
И ме измисля...