автор: pencho_zaeka

Нещо чуто и преразказано

Разказа ми я малкия Пенчо, ама я чул от някой си, чийто баща бил гледал на видеозапис финала.
Преди незнам колко си години, един малък аматьорски оркестър се захванал с нелеката задача да изсвири една от симфониите на Бетовен на турне в Германия. Репетирали хората усилено, трудили се денонощно, но успели да се подготвят както си му е реда. Да, ама два-три дни преди заминаването, кларнетистът, чиято партия и сола били много трудни и важни за цялото произведение, заболял от заушка. Диригентът изпаднал в паника. Къде сега ще търси любител на такова ниво, че за броени дни да успее достойно да замести титуляра? Целият оркестър се впрегнал да мисли, докато на някой не му хрумнало, че биха могли да наемат студент. Речено-сторено. Намерили едно кадърно момче от консерваторията, и му изплакали болката си. То се постреснало, като разбрало колко нещо трябва да научи само за няколко дни, но решило да рискува. Дали му нотите на стария кларнетист с разни бележки и писания по тях. Били указани местата, където да си взема дъх, динамиките, и разни други подробности. На едно място пишело много императивно с едри букви „НАВЕДИ СЕ!". Момчето се зачудило защо пък е това, но решило, че ще да е някакъв ефект, поискан от диригента, и научило всичко, както е написано.

Турнето минало блестящо! Младият кларнетист се навеждал послушно на указаното място, и получавал заслужени овации за солата си. Всички били доволни и щастливи. А няколкото прекрасни критики му отворили пътя към големите професионалните оркестри.

Така започнала кариерата на един сериозен музикант.

През годините многократно му се случвало да свири като първи кларнетист същата тази симфония, и всеки път, на онова място, той се навеждал машинално, без дори да си дава сметка, че го прави.

Стигнал и до Бостънската филхармония. Там му дошло време да се пенсионирал На последния си концерт трябвало да свири…..ми пак същата симфония. За него това бил много емоционален момент! Докато вървяла първа част, той се сетил за въпросното място, и за първи път се запитал, защо, аджеба, трябва да се навежда. Решил в края на професионалния си път да разбие рутината. Не се навел. В този миг свирещият зад него тромбонист надул инструмента и го цапардосал с цуга в тила. Човекът умрял на място. Погребали го с почести.

Излиза, че навеждането без излишно задаване на въпроси може да се окаже животоспасяващо...