През усмивката, през кривото,
и през другото,
няма нищо за намиране
и за губене.
Няма никакви причини,
но се случва.
Случаят си няма име,
като куче
маха радостно с опашка
и не лае.
Кой от двамата е шашнат,
не се знае.
Аз ли , дето зная всичко
и съм умна
или другият, обичащ
по презумпция?
През сълзата има време
да прогледна.
А за любовта оттатък
има време.
Има време да не искам
да науча.
С почването все на чисто
стана скучно.
През усмивката, през кривото
и през другото
се оказа, че съм жива.
(Като лудите.)