Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Maryjo71
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13947

Онлайн са:
Анонимни: 435
ХуЛитери: 0
Всичко: 435

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2021 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПоследното интервю със сатаната
раздел: Разкази
автор: radi_radev19441944

"Не беше смърт, защото се надигнах, а мъртвите лежаха…"
            Емили Дикинсън


Малко преди самия край мракът се разпръсна и там съвсем отчетливо изплуваха множество познати образи - посърнали в очакване на непредотвратимото.
В стаята беше почти целият персонал на клиниката - лекари и медицински сестри , които безпомощно се суетяха , а също и близките му ,сред които веднага се набиваше вцепененото от скръб лице на майка му, още няколко скъпи лица , и още , и други…
Впрочем ,болката вече беше преминала съвсем; стоновете , сякаш идваха някъде от далече , от друго тяло ; ставаше му все по-леко, почти уютно,после почувствува как неравния пулс на сърцето му стихна , стихна и миг по късно - в продължилата безкрайно пауза след последния удар , дочу съвсем близо до себе си схванатия от напрежение глас на лекуващия лекар , който констатира собствената му смърт в едно с ужасяващия хленч на майка му и тогава всичко наоколо сякаш се раздвижи и разлетя - нещо като вятър или вой , шум от махащи крила - това бяха прилепи , които излетяха от своите дупки , парчета от плът и мъгла - понесени в пространството - и той самият се надигна и понесе нагоре и на някъде.
Там от тази висота видя още веднъж болничната стая , потънала в ослепителна белота , в средата върху бял пиедестал- високо над всеобщата делничност- собственото си безжизнено тяло , а всичко останало -фигури и предмети - се смаляваше и чезнеше в периферията, после угасна светлината и той тръгна през тъмен , безкрайно дълъг коридор , в дъното на който един фар пронизваше мрака.
Първата мисъл след края беше , че това не може да бъде окончателен край , защото нищо не беше свършено ; пътят оставаше неизвървян и съзнанието също оставаше , но не можеше да разбере в какво е вградено - предмет или птица , или насекомо , защото тялото си оставаше вцепенено на същото място . То плуваше наоколо из пространството , имаше памет , зрение и слух , а може би животът продължаваше под друга форма , без да бъде изтрит спомена - т.е.- нещо недопустимо и невероятно.
Още веднъж пред него като на филмова лента премина картината на аварията в ядрения реактор , по време на поредното интервю, вследствие на земетръс и поради разрушаване на защитната преграда бе получил висока доза радиация и контузия на гръбначния стълб.
Много преди това уредите показваха свръхнатовареност в цикъла ,но високопоставени лица не разрешиха да бъде облекчен режима , поради изключителната спешност на поръчката със стратегическо предназначение. Някакви охранени личности във военни униформи непрекъснато сновяха из помещенията и даваха разпореждания.
Когато се получи експлозията , той беше на пулта за контрол и провеждаше интервю с дежурния , което трябваше да бъде поместено в следващия брой на вестника.
Нещо го блъсна и в първия момент не успя да разбере какво се бе случило. После в суматохата
чуваше далечни гласове , които произнасяха името му и той също се мъчеше да извика , защото нещо го притискаше , но от устата му излетяха само хрипове и постепенно всичко стихна - стана съвсем , съвсем тихо…
Събуждането в болничната стая беше кратко :няколко загрижени лица в бели престилки , системи за кръвопреливане , припряното тракане на брояча , отчитащ рентгеновите дози , палеща болка във всички части на тялото , внезапно проблесналата мисъл за близкия край и отново нищо.
Но пътят ,който се разтилаше през хилядолетията го чакаше и той закрачи , защото там някъде в бездните проблясваше фарът. Този път той трябваше да извърви сам.
Вървя дълго. Вървя толкова дълго , че трябваше с усилие да напряга паметта си , за да извика някой спомен или образ. Но за него времето не съществуваше ; той разполагаше с вечност и можеше да бъде свидетел на всички събития ,които възникваха в тази вечност. Пред погледа му угасваха светове и се раждаха нови . Гигантски експлозии озаряваха бездните , после хилядолетия - пълен мрак. Нови звезди , нови планети , нов живот и всичко отначало и отново .
Кога беше пристигнал на това място , не знаеше . Пътят свършваше до тук.
Обзе го тревожно предчувствие . Огромно пепелище се резстилаше навред и покриваше всичко .
Това , което отначало взе за фар, се оказа , че не е никакъв фар , а по-скоро - слънце- една червеникава звезда, което едва мъждукаше през облаците пепел и дим , закриващи небето.
Целият пейзаж беше осеян с черни обгорели скали, камъни и ветровете вдигаха вихрушки от пепел . В мрачината не се виждаше нито едно дърво , нито трева , нито живо същество.
Той преброди цялата пустош , търсейки нещо или някого и все повече се убеждаваше , че е попаднал в мъртва пустиня. Едва влачеше крайниците си из това пепелище и нещо му подсказваше , че това е неговият последен и вечен затвор. Но къде се намираше, кой го беше изпратил тук и за какво? С какво беше заслужил подобна участ, къде са неговите близки и приятели?
С дива скръб , като обезумял , той започна да вика: зовеше близките си , скъпите си същества , които изпълваха живота му , приятелите , колегите . Викаше хора , животни , богове , духове…
Нищо. Пълна тишина. Това беше една мъртва планета.
Тогава - окончателно сломен - седна на една черна скала и зачака. Не знаеше какво. -Може би се надяваше на някакво чудо .
Така продължи много време . Спомените гаснеха.
Кога беше дошъл онзи , не разбра . Почувствува нечие чуждо присъствие , в едно с внезапно избликналата надежда и вдигна глава. Пред него стоеше призрак. На фона на черния пейзаж безплътната му фигура излъчваше пълна безнадеждност. Но присъстието му почти го зарадва .
Те бяха два черни призрака в черната пустош - нима това е всичко? След настъпилото мълчание , онзи рече:
- Да вървим!
- Но на къде ? Кой сте вие?
- Не питай , безсмислено е.
- Кажете -настояваше той с плаха надежда- има ли възможност за избавление?
- Едва ли.
- Но какво се е случило , къде сме ?
- На Земята.
Той се ужаси.
- Не може да бъде. Земята беше друга.
- Беше.
- Хора ,животни, дървета , градове , пътища , машини- толкова много неща.Толкова скъпи неща-къде е всичко това , къде са близките ми ?
Онзи сви вяло рамене .
- Беше.
- Морета , реки , балкани , птици , риби , насекоми…
- Беше.
- Но какво е станало тук ? Кой сте вие и кой съм аз?
- Ще разбереш- рече призракът - но да вървим.
И те закрачиха през обгорялата пустош , газейки до глезени в пепелта .Вървяха все нататък , докато стигнаха развалините на някакъв древен град. После дълго бродиха по пустите улици , а срутени грамади от почернели тухли и бетон им преграждаха пътя. Тук-там се търкаляха скелети -
също така обгорени и изпепелени- ако ги бутнеш ,ще се разпаднат. Повечето бяха изгорели напълно и превърнати в прах още в часа на катастрофата, а ветровете разпиляваха този прах из пущинаците.. Виждаха се скелети на мъже , на жени , на съвсем малки дечица. Всичко отдавна
бе мъртво.
- Кажете ми! Кажете , моля ви , какво се е случило - отново захленчи той, а вопли се изтръгваха от гърдите му - що за пожарище е това ? Вулкан ли , метеорит ли , космическа катастрофа ли ?
- Още по -лошо- война !-отвърна спокойно призракът.- Това влиза в програмата.
- Всичко ли е свършено ?
- Всичко.
Двамата замълчаха и отново този вой се надигна в мрака , сякаш тишината виеше и вихрушки пепел се завихриха по изровените улици .
- А този град …Кой е този град ? Сякаш виждам нещо познато . Ходил съм и друг път по тези улици…
- Един от многото такива . Не може вече да се разбере.
- И нищо не е останало ?
- Не е.
- Но какво ще правим ?
- Ще чакаме .
- Дълго ли ?
- Може би . Вероятно, докато възникне нов живот на планетата. Започва се от А ,Бе. Белтъчни молекули ,едноклетъчни , имфузории, безгръбначни, гръбначни , до високо организирано общество. После…
- Какво после?
- После -отново катастрофа - каза призракът . - И отново. Всичко е програмирано предварително. Експериментът продължава.
Искаше му се да изкрещи от гняв и ужас.
- Експеримент ли? Какъв е този чудовищен експеримент - кой си позволява!…
- Не се вълнувай- безполезно е. Винаги е било така и така ще бъде . Старото си отива ;идва ново.
Този кръговрат важи за цялата вселена.
- Но защо , кой е виновен?
- Ти , аз, всички… И никой. Програмата е спусната "от горе". Но ето - те идват.
И в този момент от съседните улици , от развалините и срутените мазета се заизнизваха призраци и заприиждаха насам. Те унило влачеха своите скелети през камънаците и пространството се изпълни с тракане на кости , което се смесваше с далечния вой на пустинята.
- Какво искат , кои са те?
- Тези , които знаят истината . Узнаха я още приживе: Галилей , Нютон, Коперник, Ръдърфорд , Бор , Планк, Фарадей , Айнщайн,Фридман , Кюри, Нортберт Винер и още , и други… Те всички са тук- най- избраните. Онзи - също и онзи- също.
- Но това са все велики хора . В какво се състои вината им?- запротестира той.
- Не са виновни в нищо. Такава беше програмата . Създадоха учения ,създадоха наука , но тя се оказаха в неподходящи ръце . Това също беше предвидено- няма грешка.
Процесията продължи своя път през развалините и постепеннно тракането на кости стихна из този огромен пущинак , където не се мяркаше никаква жива твар : ни котка , ни птица , ни насекомо . Всичко беше изчезнало в онзи страшен миг , когато над планетата се бе изсипала безжалостната стихия на човешката глупост.
После призракът протегна костеливата си длан .
- Да вървим . Главният ни чака.
И го поведе към нова цел , за която той още не знаеше , но смътно предусещаше много по- преди- вероятно с отекването на последния удар на сърцето.
Постепенно развалините намаляваха - това бяха отломки от крайни квартали - и се образува нещо като тунел или старо метро ,чийто край се губеше в мрака.
Вървяха дълго и безмълвно ,защото всичко бе казано , а истината - толкова ужасна , че всякакви думи бяха излишни. По нататък мракът се разпръсваше и колкото вървяха ,ставаше все по-светло , докато стигнаха до някакъв огромен ярко осветен замък. Вътре някой ги очакваше.
Той разбра , че му предстои много важно интервю. Когато пристигнаха , вратите пред тях се разтвориха и той пристъпи плахо.Там всичко бе потънало в светлина и разкош. Преминаха през един много дълъг , сводест коридор , целия в мрамор ,а светлината идваше някъде отгоре като сияние и обливаше цялата вътрешност. Огромни колони от бял мрамор подпираха масивния свод -целия в красиви орнаменти. По стените висяха чудесни картини от неизвестни майстори ; многобройни скулптурни групи украсяваха залата . Някаква далечна и тиха музика изпълваше пространството с нежни звуци.
Там- в дъното на залата -върху великолепен златен трон , по който проблясваха узумруди и сапфири , с корона и скиптър , величествен и властен седеше самият Сатана.
Те се приближиха и коленичиха пред трона , засвидетелствувайки своето верноподаничество, а скелетите им заскърцаха и затракаха върху мраморните плочи , създавайки неприятен дисонанс
с красивата музиката. Владетелят се размърда недоволен и впи ледения си поглед в новопристигналите.
- Станете !- разпореди се той властно и сякаш пламъци лумнаха в пространството .-Този ли е новият?
- Той , ваше величество, току що пристига от планетата Гея и ви го водя . От избраните е .
Владетелят намусено се прозина.
- Май множко станаха тези избранници. Кой си и какъв си ?- обърна се той директно към новопристигналия.
- Човек от Земята , ваше величество. Професия - журналист.
- Журналист ли? Че от кога журналистите започнаха да минават за избранници?- строго извиси глас владетелят.
- Виноват , Ваше Величество, мислехме , че е специалист по ядрена енергетика - преви гръбнак призракът - объркали са документите в отдел "личен състав", а този беше на мястото на аварията.
- Достатъчно , свободен си . Излез!
- Слушам , Ваше Величество!
Призракът се затътри заднешком към изхода и като правеше непрекъснато поклони и реверанси, се измъкна гузно навън .
- Навярно доста си вървял - скелетът ти се е поочукал - с известна благосклонност заговори владетелят , след като онзи излезе.
- Не помня. Много отдавна беше - стори ми се - цяла вечност- жаловито простена новопристигналият.
- Запомни ! При нас времето не съществува. Тук няма минало , няма и бъдеще. И времето , и пространството са имагинерни величини - " Casus irreducibilis".
Владетелят стана по -словоохотлив.
- А, междувпрочем,току що ми проблесна една идея - каза той видимо доволен от себе си-Може би ще се наложи, в последствие, да основем правителствен вестник и ти би могъл да заемеш , примерно, редакторския пост. Навярно като журналист от планетата "Гея ", тези неща са ти достатъчно ясни. С други думи , ще изисквам пропаганда на ниво. Имформацията не е съществена ; съществена е пропагандата . Целта е да се убеждават непрекъснато поданиците /и ние си имаме свои поданици/ , че са най- щастливи от всички поданици на света, че са засипани с блага , че властта е потънала в грижи за тяхното благополучие и т.н, за да не би да хрумне на някого -пази Боже- да се усъмни в безпогрешността на нашата политика, в "светлите идеали " и пр. и пр. Имаше тука един - завеждащ пропагандата - много хитра личност- Николо Макиавели се казваше. Разбираше си от работата човекът , но го отстраних, защото започна да ме "пързаля " и мен , да си плете кошницата за моя сметка , а аз хич не ги обичам тези работи. Изобщо, прави ми впечатление, че за вас - хората от Земята - любимото занимание е да "похлъзвате на динена кора " началството , когато това е възможно , но когато ви попритиснат , сте добри поданици. Умеете и добре да ласкаете.
Владетелят се разсмя на собствената си духовитост и прибави:
- Разбрах, че си попаднал тук преждевременно.
- Повреди се реакторът, Ваше Величество. Това се случи, когато вземах интервю от дежурния към атомния център.Стана някаква авария и бях засегнат.
- А тези -моите некадърници -са те взели за друг. Заради тебе предизвикахме аварията в центъра, но нищо - ти имаш още дни живот и ще те върнем обратно към битието.
- Но как би могло да се случи това?
- Навярно си чувал за така наречената "клинична смърт".Това е ,когато не си нито тук ,нито там.
Докторите много ще ти се зарадват, когато им се ококориш , след като те обявиха вече за умрял.
- Нима след толкова време ? И с този ли скелет?..
- Какво значение има времето! Не ти ли обясних , че тук времето не съществува . Тук е едно , а там- друго . И стига вече! Мислех те за по- схватлив..
Владетелят изсумтя недоволно , после продължи:
- Ти си представител на един период от живота на планетата , когато той е стигнал своя апогей и е узрял , за да се осъществи поредния цикъл - тоест - началото на края.След всеки апогей , натъпва крах. Това е аксиома.
Скелетът придоби още по- жалък вид. Но събра смелост и отбеляза.
- Донякъде разбрах какво се е случило . Тази трагедия не е могла да бъде предотвратена. Видях и вашите "избранници", въпреки , че не ми стана ясно за какво ви служат . Поради , което , като журналист, бих ви помолил за допълнително интервю. И тъй: как можа да се случи ТОВА?
Владетелят се разсмя и смехът му гръмна из залата и отекна някъде далеч из сводестите коридори на този великолепен замък , от където излизаха всички решения за съдбата на вселената .
- Това се казва професионален усет!Намери ме в добро настроение и искаш да изкопчиш важни държавни тайни. Но нищо . На журналистите се прощава ,пък и тайните накрая стават явни, така ,че ще ти обясня.
Всъщност ,драги , това не е мое еднолично решение. При нас също се спазват демократичните принципи. Програмата е съставена от държавен съвет /нашия - не вашия/, утвърдена от конгреса , озаконена от върховният съд и подпечатана от министъра на правосъдието. Тук има "черно на бяло" и не може току-така да се отхвърли заради някакви си аборигени , та ако ще да представляват най-висшата цивилизация - цвета на всички галактики взети заедно и гордостта на Демиурга .
Програмата за това е програма , защото трябва да се спазва , иначе ще тъпчем все на едно и също място с тези белтъчни форми и експериментът ще стигне до "кривата круша".
Гостът не очакваше такъв отговор . Една страшна мисъл се загнезди и той наведе ниско оголения си череп .
- Ако съм схванал правилно , катастрофата на Земята е била замислена тук , но как е могло да се осъществи това?
- Тук именно е цялата тънкост- да реализираш целта си без да вземеш пряко участие . Да я осъществиш без "агресия на съдбата или на фаталния случай ". Нашите "специалисти" доста умуваха върху този проблем и го решиха удачно. По принцип, можехме да унищожим живота на планетата по много други начини: космически катаклизми се случват ежедневно в целия този универсум - експлозия на "свръх нова " ,галактична експлозия, падане на огромен метеорит, пропадане в "черна дупка", експлозия на слънцето и т.н.- всички природни сили са в наши ръце, но на нас планетата ни трябва. А освен това , държим да останем в сянка - нека те сами свършат със себе си вместо нас. Така хем затворихме устите на всички онези хуманисти
/нашите , не -вашите/ :Христос, Мохамед, Шива , Заратустра,Буда и др., дето все "плачат" и ни обвиняват в разни престъпления против човечността , а сега им казваме: " Ето , виждате ли до къде я докараха вашите протежета от планетата Гея? -Сами се изтрепаха. И те си "подвиват опашките".
- Имате предвид хората?
- Че кой друг . Не ти ли прави впечатление какво неотстъпно военно противопоставяне се получи през изминатите години: "наши и чужди , приятели и противници , ние и врага." Те бяха готови по- скоро да взривят планетата, отколкото да отстъпят макар и къшей от това , до което са се докопали. Нашият план се базираше до голяма степен на тези техни качества. Още отначало , когато бе започнат експериментът с "белтъчните форми", ние помислихме и за неговото приключване и то- по най- правдоподобен начин. Всъщност , това беше и предназначението на човека - да приключи сам със себе си и с всичко останало на планетата.
Микроорганизми, безгръбначни, гръбначни , млекопитаещи, човек - апогей на еволюцията.
Но от тук започва трагедията. И най -смешното е , че те знаеха всичко; виждаха ясно по какъв наклон са тръгнали и не можеха , и не искаха да се спрат. Приличаха на библейското стадо свини, което - обладано от бесове - хукнало през глава към езерото и се издавило.
Това беше планирано. Започна се с микробиологията и генетиката , а по- късно - със социологията и ентропията.
Появиха се различни раси , различни националности, различни езици ,различни култури , различни общества и класи, различни или привидно различни социални строеве , различни религии и секти , различни системи за държавно устройство - изпълнени с недоверие и неприязън една към друга. Всеки "дърпаше чергата " към себе си.
Всичко това се развиваше под наша режисура. Вашите водачи и вождове бяха само пионки в играта -изпълнители , които с изявите си трябваше да реализират "програмата за човечеството"- неговия възход , апогей и крах. Всичко беше предвидено с математическа точност. Наред с любовта към природата , към ближния , към науката и изкуствата , ние им завещавахме и любов към вещите, към парите и чуждите придобивки.
Тази алчност постепенно се разрастна и се превърна в жажда за власт , за могъщество , а по отношение на държавите- в домогване към чужди земи и територии. Скромността и добротата станаха за присмех . Повсеместно по всички телевизионни предавания , кина , театри се рекламираше агресията . Агресията се представяше като мъжество, героите от спектакъла стреляха и убиваха ,а човешкият живот не струваше нищо. Войната се превърна едва ли не в спортно състезание и на убийците се издигаха монументи.
Наред с тези , които се трудеха и изграждаха , имаше и други , които рушаха . Наред с тези , които създаваха живота , други го погубваха.
Имаше богати и бедни , имаше подтисници и онеправдани. После онеправданите прогонваха и избиваха подтисниците и ставаха самите те подтисници на други онеправдани.
Минаваха погроми , минаваха разрухи , минаваха религии , рухваха теории и възникваха нови , сменяха се идолите , сменяха се "вождовете ", заклеймяваха се "неверниците " и другомислещите ,
Боговете падаха и ставаха ;същото се отнасяше и за политиците и всичко- отначало , и отново, но неразборията оставаше. Никой не беше в състояние да пребори глупостта и неразборията.
Интересите на едни се засрещаха с интересите на други. Водеха се преговори , консултации , кандърми , после- пак войни и разруха , после -пак победители и победени- подтисници и онеправдани и човечеството вървеше напред . Но на къде ?
Междувременно науката създаваше все по- нови и по- срашни оръжия. Това беше основният коз в нашите ръце .- Нещо като "Туз-пика", който трябваше да се извади в решителния момент при приключване на "експеримента."
Земното кълбо заприлича на буре с барут. Оставаше само да се "драсне клечката ", а луди за това се намираха предостатъчно.
Върхът на нашето дело беше разделянето на човечеството на враждуващи лагери. Мотивът беше уж "защита на жизнените интереси " на едни от домогванията на други , но и едните, и другите се обвиняваха взаимно в едни и същи прегрешения и под факела на "миролюбието " се въоръжаваха до зъби. А истината се премълчаваше- борба за надмощие и приоритет на планетата.
Създавайки програмата , ние разчитахме особено много на горната предпоставка. Освен това глупостта влизаше в сметките като основна величина. Глупостта- смесена с жестокост и лакомия -
много важни качества. Ние вградихме тази глупост още в гените на първата имфузория и тя достигна своя апогей с изявите на човека.
Никой току-така не искаше да отстъпи от позициите си , макар и да не загуби нищо съществено ;
Напротив - милионите вместо за оръжия ще отидат за нови домове , но кой ти гледа; нали "противникът" ще наложи своята теза и- което е по-лошо- ще се възгордее в позата на "победител",
а това е вече нетърпимо . Пропагандата ще закрещи истерично: "От къде на къде ще отстъпваме -нека "те" отстъпят вместо нас!"Беше изключена възможността да се направят отстъпки в името на живота , макар и да знаеха , че този живот си струва всякаква цена -несравнимо по- висока от от интересите на която и да било държава или властвуваща върхушка. Никой не искаше да стисне ръката на другия и да каже : "Отстъпвам , за да има приятелство и мир " , защото без приятелство не може за има мир , а без мир не може да има живот.
Така се стигна до този чудовищен абсурд: в името на мира бяха натрупани оръжия , достатъчни да затрият няколко планети като тази . Но едва ли някой някога е виждал овен да отстъпи без бой пред друг- равен нему по сила овен. В нашия план се възлагаше до голяма степен тъкмо на това "овнешко начало", заложено в характера на земните жители - особено - на онази "юначна част " от тях , които се гиздят с униформи и ядат чорбата на държавата.
Владетелят се разсмя на собствената си духовитост и смехът му се разнесе из коридорите на призрачния замък , сякаш ехото се разбяга по ъглите , а музиката внезапно стихна и стана тихо и някак- непоносимо тъжно.
- Вие не ми обяснихте - каза плахо журналистът- каква роля сте отредили на " избранниците".
Видях тук много видни личности от моята планета.
- Ролята им е решаваща. Те са необходими , за да се осъществява "кръговратът във вселената"-
отговори владетелят. -Със своите способности , те движат цивилизациите напред, докато стигнат до такова равнище , че да могат да се самоунищожат.
Това е важен момент в програмата. Ние ги запазваме за новите ими изяви в бъдеще - един вид-
"консервираме ги" , защото не е далеч времето - вече са се появили първите едноклетъчни , а след още един -два милиарда години тук може да запълзят и паяци , и червеи… С една дума - животът си тече и ние трябва да имаме готовност да осъществим , издигнем и - с тяхна помощ-унищожим една нова следваща цивилизация . Тяхното участие е важно.
- Много успокоителна переспектива - с горчива ирония продума журналистът и скелетът му се затресе от негодуване.
- Шегуваш се , но да имаш да вземаш. Без този стадий не може да се премине направо към по- сложни форми- развесели се владетелят - За това е писал там и вашият Дарвин , макар че и на него не всичко му е било ясно . Истината е , че една маймуна и трилион години да я държиш и да я караш да работи , тя все ще си остане маймуна , също така - паякът си е все паяк и за да се появи някаква по- сложна мутация , се изисква "намеса свише ", но това вече е друг въпрос - нека не се отклоняваме.
- Как постигнахте този дисонанс между равнището на науката и нивото на интелекта у хората?
- Това е нормален процес, заложен в самата програма-обикновена генетична трансвормация.
Не само индивидите от средна ръка могат да бъдат на низко равнище , но и много титуловани глави- специалисти в дадена област на науката , понякога са пълни интелектуални профани. Освен това беше отчетено , че ако интелектуалното ниво на тези , които натискат спусъците , е еднакво с това на учените и философите, спусъците няма да бъдат натиснати и тогава кръговратът спира, поради което взехме необходимите мерки. Между другото, не ти ли се струва , че ако на Земята живееха само разни "величия на мисълта",нямаше кой да оре и да копае и тези "величия " в края на краищата щяха да започнат да се самоизяждат в буквален и в преносен смисъл, тоест , щеше да се получи горе-долу същият резултат , както сега. То се знае , съществуваше и резервен вариант : Ако се оставят- примерно -" хомо-сапиенс "да се самовъзпроизвеждат безгранично и безконтролно, в края на краищата , планетата ще заприлича на огромно бунище ,с последваща екологична катастрофа , парников ефект и т.н- тоест-ефектът ще се окаже почти същият ,но много по- бавен и мъчителен . Те ще се задушат в собствените си миазми. Не ми се вярва така да е много по- хуманно.
- Значи човечеството е било по начало обречено?
- В края на краищата всичко идва и си отива - продължи филосовски владетелят.- Експериментът "белтъчни форми-човек " не е нито първи ,нито ще остане последен. Минали са и други- много по-развити , много по- умни, с много по-големи съпротивителни възможности.Имаше и такива , които се опитваха да ни надхитрят, да преодолеят програмата , дори са се изплъзвали за определено време от нашия контрол - какво ли не се случва в в този огромен универсум - дори сме се принуждавали да прибягваме до космически катаклизми , за да са справим с тях - неимоверно упорити и дръзки , но , разбира се , никой не може да избяга от съдбата си.
Задачата с човечеството от планетата Гея беше сравнително елементарна. Те почти не се
съпротивляваха; държаха се като обречени - тоест- такива , каквито си бяха. Този път
заложихме на сигурна карта: самоунищожението и самоизяждането. Никога не сме имали по-
правилен подход по отношение на разумните форми на живот , ако изобщо е имало такива на Гея : остави ги и им "гледай сеира". Те сами ще се изядат. Това дори е забавно - нещо като коридите в Испания или гладиаторските битки в Рим, дори повече - не можете да си представите колко интересно и колко забавно е самоунищожението на една цяла цивилизация. Ударите , контраударите , огромните взривове , при които цели градове хвръкват във въздуха са нещо грандиозно. Благодарение на глупостта на хората, ние се забавляваме . Ние също имаме нужда от развлечения , не мислиш ли ?
- Мисля , че тези развлечения са чудовищни - отговори журналистът съвсем посърнал.
- Ще ти обясня накратко целия процес на приключване на експеримента- продължи владетелят
без да обърне внимание на последната му реплика. - След като "човеците" бяха подготвени генетично за такова развитие , преминахме към крайния стадий. Идеята беше елементарна , но ефикасна.Между простолюдието - тълпи от селяни , наемни работници ,самодоволни еснафи, все по- често започнаха да се появяват учители, философи , хора на науката и изкуството . Човечеството започна усилено да се образова. Напредваше техниката. В един много кратък период науката откри и популяризира повечето природни закони. Бяха направени велики открития във всички области и изведнъж се оказа , че човечеството не е дорасло да ги ползува както трябва . Не е дорасло духовно ,въпреки , че технически е отишло далеч. И тук , както и в останалите свери на живота приоритет добиха военните- тоест- преките изпълнители на нашата програма, които -вярно- никога не са се отличавали с особен интелект, но затова пък притежаваха сила и власт. Очевидно хилядолетията вегетиране и тъпчене на едно място не бяха достатъчни , въпреки , че през света преминаха не малко " Диогеновци и Сократовци ". Незначителен брой хора бяха преодолели животинския стадий на развитие, въпреки програмите за ограмотяване, социалните грижи, пропагандата , потокът от имформация , културните връзки. "Канибалът" дремеше отвътре в самата природа ,независимо от принципите на хуманизма и етичните норми и чакаше само някой властвуващ примитив да извика :"Напред, юнаци", за да започне касапницата. Те си оставаха само "ограмотени диваци ", или впоследствие деградираха , въпреки напъните на националната пропаганда да ги представи в по- благоприятна светлина. Кога е била премахната лъжата , кражбата - тези упорити спътници на човешкото племе от самата му поява на планетата. Беше ли ликвидирана жестокостта- индивидуалните и масовите убийства : те се колеха помежду си със същия канибализъм , с който колеха добитъка си. Дори самият Демиург се отврати от своите изчадия.Очевидно промяната стана наложителна - няма начин…
Страхът - той върви ръка за ръка с жестокостта.
Простащината с нейните разновидности.
Завистта- рожба на духовната нищета на нищожеството .
Алчността- кой може да издържи на блясъка на златото, на страшната лудост да притежаваш повече вещи и повече пари - все повече и все повече…
Властолюбието- колко смъртни присъди може да допусне един диктатор в името на своето "АЗ"?
"Аз съм единствен и моята кауза е единствено вярна.Тези ,които ми противоречат или претендират
за властта ми са врагове на държавата и народа" т.е.- всички мерзости се вършат в името на народа.
Шовинизмът- колко реки от кръв са пролети и колко милиарди са похарчени за някое парче спорна територия - горист пущинак или скалисто островче в морето , които били "Свещенни и непрекосновени" от памти века , та заради тях си струва да се унищожи и цялото човечество, че как иначе.Нали някой ще каже:"Бре, кво стана,ние отстъпихме цяла педя земя на враговете,ами сега?"
Ето - това е истината- през цялата си история човечеството беше разделено на "врагове"и"наши".
Човеци почти нямаше ; имаше само врагове и наши , на които науката даваше оръжия -все по- нови и все по- модерни , за да се избиват по- лесно.
Но кой е науката ? Отговорът идва веднага- това са тези тук наши" избранници", които сме отбрали и " законсервирали " за нови изяви. Те се появяват сред простосмъртните само в подходящ момент.
- Аз мисля - промълви плахо скелетът - по- точно -ние там мислехме , че причина за страданията на човечеството са друти. Обикновено се споменаваха : Хитлер ,Сталин , Атила , Тамерланд , Наполеон , Баядзид , Чингис хан …
- Ние решихме друго-заяви владетелят - да се оставят примитивите на мира - нека си гният спокойно в гробниците и братските могили. Тези случайно попаднали във водовъртежа на историята дребосъци са в действителност само изпълнители на една по- висша повеля без да го съзнават. Глупакът не може да бъде виновен за своята глупост. Той е само сляпо оръдие -войник, глашатай, еснаф , политик , джебчия- разлика няма. Ето защо "Мир на праха му!" Решихме да вземем само умните и знаещите- тези които започнаха да творят наука и накрая сътвориха смъртта. Но те също нямат вина -програмата ги задължаваше.
- Според мен е трябвало да "законсервирате" и убийците- с внезапен пристъп на гняв продума скелетът .- За вашата чудовищна програма имате нужда най- вече от убийци.
- Охо, ти се гневиш , "Хамлете"!- със снизходителна усмивка произнесе владетелят - Да си призная , имахме и такава идея , но се оказа невъзможно. Защото тук се държи сметка преди всичко за умовете и душите. А какъв ум и каква душа може да има онзи ,който цял живот се е учил само как да атакува тая или оная кота, да мачка подчинените си и да превива гръб пред началството . Как да го запазиш , как да го " законсервираш " като пак ще се разсмърди. Той и съвест няма- без да му трепне окото би изсипал атомна бомба в центъра на най -гъсто населения град, щом като така "дългът повелява". Те оправдават всичките си мерзости с красиви думи: дълг ,чест , родолюбие, народ, отечество , саможертва. Той не е в състояние да осъзнае вината си и да почувствува угризение от това , че е затрил невинни хора - деца, жени , старци…Такава била повелята на дълга - все едно да търсиш угризения от касапин. Ето защо комисията по съставяне на програмата реши с пълно основание и по моя препоръка : всички примитивни личности от тази порода - индивидуални и масови убийци , дребни и едри мародери ,подсрекатели , изпълнители, идеолози- всички да бъдат обявени за същества от по-долна проба и изпратени в забвение. Когато му дойде времето , ще се намерят други . Човечеството никога не е страдало от недостиг на нищожества. И така, след като бяха създадени необходимите предпоставки, човечеството "узря " за своето самоунищожение. Останалото е ясно…
Владетелят се изправи на своя трон с цялото си великолепие , с което даде да се разбере , че интервюто е свършило .
- Един последен въпрос, Ваше Величество,-размърда журналистът очукания си скелет- Какво смятате да правите с мен? Струва ми се , че не съм особено подходящ да бъда настанен при "избранниците".
- Ще те върнем отново при вашите. За тебе има още дни на Земята - отсече владетелят - но трябва да ти поясня , че е безполезно да им разправяш какво си видял и какво ги очаква . Няма да ти повярват, дори ще те обявят за умопобъркан. Те вярват повече на мошениците и шарлатаните , които ги лъжат и ограбват , но тези ,които казват истината ги пращат или в лудницата ,или в затвора . Така че имай го предвид!
- Но нали там вече няма нищо ?
- Има - поясни строго онзи- Беше ти обяснено , че в случая времето не играе. Ти си в друго измерение. Това , което виждаш тук , е вече станало , а там е в переспектива. Хода на времето е различен . Ясновидците ,какъвто си и ти, имат способността да надничат от другата страна на битието и да виждат в переспектива - това е тайната. А времето може дори да тръгне в обратна посока. Там още нищо не се е случило , но предстои да се случи , защото програмата е в ход и се вижда ясно бъдещето. И всякакви усилия да се попречи , ще останат безполезни-помни това!
…И постепенно угасваха светлините в този великолепен замък , а сводовете се издигаха нагоре и изчезваха в бездните ; всичко се обвиваше в мъгла и някакъв зеленикав мрак , който погълна трона и владетеля ; остана само този вой - долитащ от хилядолетията , постепенно превръщайки се в болка - една все по- осезателна болка - отначало като предчувствие , а впоследствие -все по-натрапчива и чисто физическа - в главата , в гърдите , в краката - нещо като мъчително пробуждане или излизане от наркоза, а между паузите на всеки пристъп долитаха гласове- далечни гласове и- все по- близки.
После изплува и тази мисъл ,че смъртта е отминала ,че предстои нещо друго и трябва да се събуди , защото гласовете го викаха ,между тези гласове разпозна особено отчетливо гласа на своята майка. Пробуждането настъпваше бавно , с нарастваща болка по всички части на тялото , но той бе разбрал , че болката -това е самият живот и неочаквано се зарадва на тази болка ,но тогава дочу ясно една фраза , произнесена загрижено и компетентно:
- Опасявам се , че въпреки всичко е нанесена известна вреда на съзнанието . В това състояние функтциите на мозъка не би могло да останат незасегнати.
Това беше гласът на лекуващия лекар. Значи за сега смъртта е преодоляна.
В следващия миг той отвори очи .Постепенно и все по-отчетливо изплуваха лицата на присъствуващите.
Намираше се в същата болнична стая , на същото болнично легло , на което беше чул за последен път окончателната си присъда и, която поради необясними обстоятелства беше отменена.
Струваше му се , че е минало безкрайно много време , че вселената може би е направила нов цикъл на развитие и събитията някъде в безкрайността се повтарят с отегчителна конкретност. Не можеше да прецени дали преживяното не се отнася до друга личност- някой друг- вътре в него или в друго измерение, който си е присвоил спомените, а самият той е някакъв предмет , медуза , птица или растение…
Но стоновете , които се чуваха бяха негови . Той ясно ги чуваше , но не можеше да ги задържи , защото цялото му същество беше стон и болка и с всеки изминат миг- все по- нетърпима.
- Как сте, искате ли нещо?- различи той гласа на лекуващия в паузите между живота и смъртта.
- Колко продължи " това"?-попита.
- Около десет минути.
- Десет минути! Значи клинична смърт, а аз мислех…
- Какво мислехте?
- Мислех - цяла вечност.
После внезапно събра сили и продължи тихо:
- Това беше едно ужасно интервю . Толкова скелети , толкова много скелети- цялата планета.
Лекарите се спогледаха . Съмнението веднага нарасна.
- Но какво интервю , какви скелети?
- Моят, вашите , всички…
- Да, да …И след това?
- Ще кажа . Всичко ще кажа , въпреки , че е безсмислено и бях предупреден за това. То беше инервю със самия Сатана. Човечеството е в опасност . Съставили са програма , съгласно която хората трябва да се самоунищожат, за да се осъществи друг цикъл в природата.Аз видях . Бях там -"в бъдещето "- едно зловещо бъдеще….Пред мен преминаха хилядолетията. Всичко е загубено , защото там имаше само скелети. Трябва да се направи нещо . Нещо да се корегира , но какво? И как ? Видях го , значи ще бъде !
И надвил болката , продължи бързо и трескаво:
- Кажете им ! Извикайте хората и им кажете ! Повярвайте ми - планетата е в опасност! Нека военните захвърлят оръжията! Нека политиците изоставят амбициите си за световна хегемония! Нека разтурят военнополитическите блокове !Не трябва да има"врагове и наши- свои и чужди"! Всички са "свои". Нека се обединят в името на живота , защото аз видях смъртта. Видях планетата изпепелена. Не мислете , че съм полудял или , че бълнувам ; бях в бъдещето и видях скелетите - смъртта беше навсякъде , а живот липсваше. Казаха , че няма изход , но изход трябва да се намери ! Трябва!
Всичко това ми беше обяснено в едно зловещо интервю със Сатаната . Аз не се шегувам , нито
бълнувам , нито съм луд. Помислете ! Помислете !..
Той напълно загуби сили и завесата отново се спусна пред очите му . В залата се чуваха тихите ридания на майката. Близките стояха с наведени глави и посърнали лица.
Лекуващият поклати мрачно глава.
- За съжаление , се оказах прав . На лице е сериозно увреждане на мозъчната тъкан . Но все пак, нещо би могло да се направи. И пр.
Всички бавно се разотиваха.


Р.С.Радев 1982г


Публикувано от BlackCat на 15.03.2006 @ 06:21:45 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   radi_radev19441944

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

04.12.2021 год. / 00:44:17 часа

добави твой текст
"Последното интервю със сатаната" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Последното интервю със сатаната
от sradev (sradev@о2.pl) на 15.03.2006 @ 23:55:18
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
никой не е пророк в свойто село


Re: Последното интервю със сатаната
от radi_radev19441944 на 05.04.2006 @ 19:25:41
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Без съмнение.
Благодаря и късмет.

]