автор: alisa

Нека нищо не разбира!
Аз си зная.
Другото е смешна мисъл.
Да си траят
тези дето знаят много
и са патили.
Ако взема да се трогна
и повярвам
всичко ще отиде в нищото,
дето беше.
Може пък да ме обича
по погрешка.
Може да съм се издала,
че аз също...
Песнички и ала-бала...
То се връща.
Тъпкано да ми се връща,
като искам.
Нека мене да прегръща,
не Алиса.
Нека да не слуша нея!
Тя го може.
Слуша ли - ще отънее
бързо кожата му.
Ще се влюби във причини
и изобщо...
На Алиса ще и мине
след три нощи.
Ще си вземе чудесата,
ще замине.
Хванатите от гората
са невинни...
Нека мене да обича,
а не нея.
Аз и тя сме две различни
за живеене.