Жена копае в градината.
Заравя нозете си -
сякаш сама се посажда.
Пристъпя. Остава леха
с ямки, където са били нозете.
Дълга, градината дълга...
Накрая започва небето.
Жената ще стигне до него,
няма да спре,
ще се зарови в синьото.
Остава леха -
с ямки.
Вечер. Звезди.