автор: Mojsei

ПАЯЖИНАТА НА ЖИВОТА-5
/Философия на можещите/

ОСНОВАНИЯТА НА ВЯРАТА - 9
(Продължение)



ОСМИ УРОК

1. Разликата между вярващия човек и религиозния човек се изразява в това, че те са несъвместими, както науката и религията, знанието и суеверието.Религиозният човек натрапва своите възгледи, докато вярващият действа.

2. Който твърди, че в нищо не вярва може да ви каже още, че не мисли. Вярата, както и мисленето не могат да се вземат и отстраняват произволно. Но и мисленето, и вярата могат да се развиват и така животът на човека да става по-добър.

3. Идеологизирането на вярата очертава пътя на суеверията. Ето защо не може едновременно да си и вярващ и суеверен.

4. Който вярва във възможностите на лотарията е в много по-изгодна позиция от този, който се устремява към Бога като към външно и недосегаемо същество.

5. Всеки човек е потенциален Бог, докато запазва свежестта на своята сестивност. В този смисъл може да се разбере твърдението, че "вярата крие в себе си всички възможности на живота" /с. 52/.

6. Същината на живота е съдържаниие на Бога. Каква е същността на живота? Как тази същност съществува като съдържание на човешката божественост? Работете върху себе си с познаване на нещата, за да се убедите в тези думи!
7. Който работи за своето усъвършенстване, развива своята интуиция като добър помощник при опознаването на света.

8. Достигайки възпроизводството на своята цялост, т.е. на божествеността не трябва да спирате. Та вие току-що сте се научили да вървите!

9. Божественото начало успешно може да бъде разбрано като вяра едновременно в Бога, в ближния и в себе си. Тук под "Бог" се разбира външната природа. Връзката с ближния задава обществото, а вярата в себе си е точката на нейната саморефлексия. Това е достигане до себе си, а следователно и до Бога. Но това е излиша тафтология.

10. Пътят на усъвършенстването е и път на усилване на вярата.

11. Бог живее, заложен в човешката индивидуалност. Ето защо изразът "Всички сме грешни" следва да се коригира на: "Всеки човек носи божествена потенциалност".

12. Можеш да вярваш на всички, можеш на всичко да се надяваш, но ако ти не вярваш на себе си, значи че не си се отърсил от наивността.

13. Вярващи хора има навсякъде по света и най-малко в религиозните общности.

14. Вярата не е предпоставка работите ви да вървят добре. Обратно, вие вярвате, защото работите ви вървят добре. Щом работите ви престанат да вървят добре, покълва съмнението, а с него и многи други негативни неща.

15. Излишно е да се спори дали Христос е още жив, защото тук липсва проблем, породен от реален процес. Голото мнение е източник на схоластични спорове.

16. Приложението на вярата и на любовта е въпрос за тяхното непрекъснато възпроизводство. Щом ти успешно решаваш този въпрос, то ти си Бог.

17. Както вярата, така и любовта не са самостоятелни субекти. Като същностни сили на човека, те го правят свой субект.

18. Когато непрекъснато търсим отговор на въпроса как се постигат набелязаните цели, достигаме и до отговор на въпроса за пътя на вярата.

19. Дори и да имаш вяра в изобилие, ти не можеш да я предадеш на друг човек ако с него не те свързва съвместна дейност.

20. Ако ти разбираш добре действителното съдържание на божественото, ти ще направиш нужното, за да го постигнеш, а това означава, че работите ти вървят успешно. Разбира се и самият успех не трябва да се абсолютизира.

21. Да градиш отношението си към хората въз основа на това какво те правят за тебе означава, че си поел в неправилна посока.

22. Вярата може да има своите най-дълбоки основания в инстинктите, но на инстинктивно равнище за вяра не може да се говори.

23. Учителю, ти търсиш хора, които знаят как да обичат /с.54/. За какво са ти такива?

24. Страхът е проява на убеждение, че ще се случи нещо лошо. Това означава, че вярата може да бъде и негативна.

25.Жизнеността на човека е основен източник на неговия оптимизъм и вяра, а не обратно.

26. Разрешаването на възникналия проблем ни освобождава от съмненията. Това е и момент на проява на вяра.

27. Вярата дава възможност на човека да се съхрани под натиска на скръбта. В този смисъл вярата е и път за отхвърляне на скръбта.

28. Хората са твърде безпомощни пред скръбта. Ето защо те се нуждаят от специална подготовка в тази насока.

29. Духът на нещата може да бъде схванат, ако те се познават в подробности.

30. Опознавайки законите на живота, човек разбира жизнеността и на вярата като своя съставна част.

31. Жизнеността на твоята вяра се проверява чрез способността ти да разрешаваш възникващите проблеми.

32. Вярата се гради не само в отношението на човека към природата, но и в отношението му към другите хора, а също така и в отношението му към себе си.

33. Вярата на човека е универсална, защото той е в състояние да се отнесе към всяко нещо според неговата мяра. Ето защо е твърде съмнително да се твърди, че "единственото нещо, в което всички хора вярват е светлината" /с.55/.

34. Духово развитите хора могат лесно да бъдат разпознати. Те сякаш излъчват светлина. Точно това излъчване аз наричам "озарениие".

35. Който и да било цвят не може да има отношение към каквото и да е. Но човекът може да има отношение към цветовете, така както и към всички останали неща.
(Следва)