автор: pisana

От дълго време уплътнявахме времето си подслушвайки и преследвайки скришом по-мъдрите. Това не беше просто любопитство, а урок за усвояване на знания . Откраднати от същността за самата същност. Според развитата такава , отнесена дълбоко в отговорността, творчеството и изобретателността.
Мъдреците знаят всичко. Усещат присъствието ни, насочват ни с изпуснати идеи усещайки слабите ни места. Така разбрахме за мястото, където те като начинаещи оформили живата красота, която години на ред очаква някой да и се наслади. Малките пропуски събрали времето им в спор за подобрения. Този път забравиха за нас. С мисли оформяха и разваляха. Тези, които учеха тях останаха далеко на онова място, от където се наложи да се отделят нашите учители за да завършат започнатото. Чудо, толкова много информация изсипаха, че се наложи всички да запомним по- малко и да се поучаваме един друг. Изчезнахме преди да ни усетят в разгара на спора за последствията от всяка промяна , която би настъпила от нова намеса. Кои бяхме и колко не зная, но вихрушката след нас увличаше още и още любопитковци. Любопитството или знанието ни теглеше не зная, но беше силно и неудържимо, като първа любов покорила те ненадейно. За да се докоснем до младостта и замисъла им трябваше да отворим вратата на творчеството и всеки да принесе нещо в което да вложи най -доброто от себе си. След което да подпомогне съществуването му, а същевременно да остави свобода и лично развитие на творението си. Времето застина вглъбено в мислите и удоволствието от заниманието. Две големи, изпълнени със светлина и обич сълзи погалиха сетивата ми. Този път забавлението ни носеше последствия, които четях в очите на един от всичките. Несъвършените ни творения скачаха около нас. Всеки искаше да вложи наученото, а мъдростта я носихме всички. Вече нищо не можеше да се върне или спре. Трябваше да продължим. Играта ни повлече. Облече ни вълшебната дреха на отговорността с която трябваше да откриваме и даваме от дъхът си на всичко сътворено от нашата наивност. Времето отново застина , този път в ласка върху несъвършени ръце, усещащи наслада само когато милват . Милувка по-силна от паметта в личната изява. Сплотяваща духа повел ни поотделно в обща цел независимо от причината. Вече има кой да се наслаждава и възползва от красотата, но понякога в свистенето на тишината се долавя тихия шепот на мъдростта. Тези, които последваха делата си като цяло, бяха напуснати от сътворенията си поединично. А мъдростта остана някъде далече заключена зад вратите на непредвиденото предположение. Дали наистина бях там вече не зная, но понеже много искам и защото в мен дреме суета за присъствие и осмисляне включих и себе си. Така по-лесно ще мога да полетя с крилете на отговорността в моя измислен свят.