Съществуваш, защото трябва, не защото искаш, не защото можеш, не защото е хубаво! Просто съществуваш и това е! Имаш ли избор въобще?
Имаш ли избор да бъдеш нещо друго освен това, което си в момента и това, което е трябвало да бъдеш! Ти си човек, както и всички ние…ти не си по-различен от нас, нито ние от теб. И така заедно ние сме една цивилизация, едно ядро, едно цяло. И като такива трябва да се подкрепяме и да сме единни.
Като цивилизация ние се опитваме да въдворим ред във всичко…в природата, в живота, във времето… във всичко, в което смятаме, че можем да се намесим. Съществуващо или несъществуващо, ние се опитваме да го променяме, моделираме, нагласяме и контролираме… И правим всичко това от мания за величие и безнадежден егоизъм! Вярваме, че сме най-добри, че сме най-интелигентни, най-силни, най-можещи…но сме толкова ограничени, че поставяме всичко в познатите за нас рамки, без дори да се замислим, че може би не сме прави, че може да има неща, надхвърлящи далеч нашата психика и мислене! Егоцентризмът ни е толкова голям, че се опитваме да си препишем заслугите за всичко, което се случва около нас…дори започнахме да се конкурираме с природата и да вършим нейната работа! Започнахме да създавеме несъществуващи неща и да лъжем себе си, че съществуват! Вярвайки безприкословно в нашата правота и идеалност решаваме кое го има и кое - не. Превръщаме съществуващото в несъществуващо, реалността в нереалност и обратното.
Провъзгласяваме се за божества и определяме не само себе си, но и заобикалящото ни…
Ние сме мярка за самите себе си…но не го осъзнаваме. Предпочитаме да гледаме околното и да поставяме него в рамки удобни за нас…Това рамкиране ограничава още повече кръгозора ни, но нас не ни интересува. Грандоманията ни е толкова силна, че живеем със съзнанието, че ни има благодарение на нас самите и че нещата липсват отново благодарение на нас.
Тогава беше иначе.. и още е така.. не е и спирало, не може да спре ...никога... Някога можеше, но не и Сега... не може, защото ние така поискахме и когато се осъзнаем ще е прекалено късно! Ние сме мярка за всичко…за съществуващото, че съществува и за несъществуващото, че не съществува…или поне така си мислим! Но когато осъзнаем, че не е така… тогава какво? Ти си част от нас…част от човешката цивилизация и част от всичко, което се случва! Дори съществуваш благодарение на нас, както и ние благодарение на теб…или греша?! Ако е така нека започнем от самото начало, където няма нищо и нищо не съществува и никога не е съществувало…Тогава и ти ще изчезнеш…Ето! затвори очи… бъди вятър, бъди слънце, бъди дъжд, бъди звезди, бъди лъчи... но не и човек…тогава ще съществуваш ли? Ще съществува ли нещо изобщо? Ако отговорът ти е "да", тогава защо си тук? Нито ти, нито аз, нито ние имаме пръст в създаването или разрушаването на нещата, в хода на живота. А щом е така, значи и с цивилизацията ни и без нея нещата съществуват… бъди утро, бъди лъчи… съществувай!