автор: Mojsei

Приказка за възрастни


Веднъж вървях, притиснат от умора,
сред храстите на борова гора
в размисъл за спора,
накарал ме в живота си да спра.
Полегнах на тревата, дремейки едва,
а унесът пое ме надалече,
нашепвайки ми тихо тез слова:
"Съдбата с теб ще бъде вече!"
А мислех аз за топлия ветрец,
донасящ плахо:"Странник непотребен!"
напомнящ ми за стар хитрец,
загрижен за човека беден.
Различните слова в сърцето спряха,
подобно на приятелска закрила
и в тръпка лека те замряха,
дарявайки ми нова сила.
А тя, с диханието опасно,
на някаква поличба заприлича,
показваща ми настроението прекрасно,
което към душата ти ме пак привлича.