автор: kali

Затварям очи.
Знам, че те няма тук и сега, но душата ми ще те намери, където и да си. Сега разстоянията са кратки, препятствия не съществуват за любовта ни. Затварям очи в този миг, когато времето е спряло. Изгубвам се в гъстата мъгла, която ме приютява от злото в света. Протягам ръка и те докосвам. Ръцете ни се сплитат както клоните на дърветата над мен. Обгръщат те плътно, за да усетя пулса ти и потъваш бавно в мен. Целуни ме така както леденият вихър грабна дъха ми. Аз му се отдадох цяла без да търся причина и цел.
Когато се прибрах у дома беше студено. Запалих свещ и в пламъка видях страстта в очите ти. Мигът, в който треперех от студ се стопи както последните ти думи потънали в тишината. Вълшебството ти ще ме топли в тази студена нощ.
Сънувах се. Бяхме на хълм, само двамата, от който виждахме приказен град- синкав сякаш направен от фино стъкло. Носехме се волни като птици. Минахме над кристален извор, небето бе нарисувано от изкусен художник, а времето не съществуваше...
През тази нощ се будих често, а в леглото сълзите ми се бяха превърнали в бисери, които зарових дълбоко в земята. Там израснаха цветя. Представи си цветя посред зима?!
Дълго те чаках, знаех, че е напразно, но не заспах. Ти си там, където никой никога няма да бъде, скрит в тайните на сърцето ми. Ще те сънувам щом успея да заспя, моя любов.

25.11.2003