автор: gadina_

И крещи ми деня,
че е време в ръце да се взема.
И че всичко това,
си е просто - загубено време.
И крещи да си дам
свободата да почна на чисто -
без да искам да знам,
без да ровя, и без да го мисля...
И крещи ми да спра
да си правя ненужни анализи,
че каквото - това,
пък след него току-виж са празници?!

Тъй крещи ми деня.
Ръкомаха над рани открити.
А във мен... Любовта
ми създава тапи в ушите.