автор: kali

Ето,че белият лист отново очаква да сътворя нещо ново.
Нещо интересно, уникално, универсално, досадно или тривиално. Когато мислите ми се гонят хаотично и не могат да изразят с думи, това което са върху празният лист, тогава той се превръща в мой враг. Присмива се лукаво и се наслаждава на триумфа си: " Да аз те победих и ти отново се отказа от съревнование с мен, защото всичко, което напишеш ти се струва ненужно никому и недостойно да цапа бялата ми повърхност. Аз съм океан, в който ще се удавиш, защото твоят спасителен пояс са мислите, които пренебрегваш."
Вярвам, че всеки е дошъл на земята с някаква мисия. И често се страхувам, че няма да открия своята, че ще потъна, ще остана незабелязана, неразбрана, сама с кошмарни мисли, които ще обземат съзнанието ми и ще помрачат светлината му.
Да, страхувам се да напиша това, което мисля, защото в главата ми то стои подредено и осмислено, дори мъдро, но щом погледна белия лист идеите се разбягват като подплашени антилопи.
Има много трагедии - осъзнати, подозирани и скрити от нас самите,и такива които не искаме да си признаем. Всеки би искал да разкаже своята и да бъде разбран. Ако можех да пиша така бързо както ме пронизват мислите може би щях да предам терзанията и радостите си и да ги споделя с всички. Представям си, че съм чаша с вода, в която има пясък, който нечия ръка разбърква постоянно. Нахлуват спомените и се опитвам да затворя вратата, но не винаги успявам навреме. Не искам те да са силните, затова си представям, че това е филм, който съм гледала и краят е винаги щастлив. Не се предавам на трудностите, но понякога си мисля колко лесно би било да се пусна по течението, вместо да греба срущу него. Пиша това със желанието да запечатам този момент, защото той никога не ще се повтори. Търпението е в основата на всичко. Няма всеобщи правила, по които да преодоляваме спънките, схемите градим сами. Понякога не разкриваме собствените си мисли от страх да не попаднем на схема непригодна към нашата и да не се окажем уязвими, защото да си силен е достойно за уважение- слабите губят. Има моменти, когато искаме да споделим, да скрием мислите си или да избягаме от тях, но накрая те ще ни намерят и ако не ги преживеем ще ни глождят. Оставям краят отворен нека всеки напише своята история и да обогати това начало...