автор: kundalini

обичам

уханна мъгла
ме преследва от вчера
на топлите нощи
сбрала във себе си
кратни и некратни
на онези очи
взряни във тебе
огледани
всичко е нагънато
като мека пола
чифт ръкавици
затоплят студеното
елегантно усещане
за чай от липа
лавандула
и мента
до мене
разкрачена стои вечерта
на оная открехната
кръглата стая
леко заспивам
миглено ти
ме целуваш
не искаш да зная
че събуваш сандали
и бос
за простор
заоплиташ на бялото крачене
плитката
червени рамки
на очила
за декор
топлят мене във твоето скитане
две детелини
заслушах наум
с прости думи
наричаха сложното
взех си билет
за посока с локум

пак изимислих маршрут
за разглезване