Прекрасен ден сред листата.
Шумящо-студена вода.
Топли и пъстри цветята
във пролетно-летна гора.
Казвате: "Доста познато.
Били сме вече тук и преди!".
Но вижте ги, вижте крилата!
Не виждат ли ваште очи?
"Хайде че нямаме време!
Стига с тези детски шеги…"
Но времето сякаш задрема.
Часовникът спря да брои.
Една от горските феи
сълзите ми взе да събира…
"Не вярват, не вярват във нея!" ..
"Остави ги, те не разбират."
Целуна ме и избяга.
Скри се в листата зелени.
Времето бързо забяга,
но някак наблизо до мене
пръхтяха две нежни крила…
Но бързаме, нямаме време
да усетим полъха на любовта…
във гората студена…
на нашето време…
Blaze