автор: via

Сянката ми е разрошена върба,
а в гърлото си имам сто камбани...

Не обещавам нищо от това,
което цял живот ви обещавам.

Загубих се във идващия миг,
като разсипан пясък се загубих

Как искате да пиете очите ми,
останали са само теменугите.

И всяка е потънала от срам,
в сърцето си е влязла и се крие.

Светът е точно толкова голям,
колкото да си забравиш името.

Но има на върха си вместо връх,
едно неподозирано мълчание.

И винаги ще ти остане дъх
да се сдобриш със думите накрая.