автор: glishev

Много ме е срам! Започвам да си откривам грешките. От друга страна ми хрумват нови тълкувания на една или друга фраза от поемата.




Към публикация „ИЗ БЕОУЛФ" (Първа и Втора част)
Допуснал съм грешка в превода на няколко стиха от част Първа. При това грешката е груба, за което се извинявам на всеки евентуален познавач. Стиховете:

"С рожби красиви сдоби се домът му:
Хьорогар, Хротгар, храбрият Хелги.
Зная, кралицата негова беше
Хедоскилфинга, жената прекрасна."

трябва да бъдат заменени със:

"С четири рожби сдоби се домът му:
Хьорогар, Хротгар и храбрият Хелги;
още и с щерка, която на шведа
Онела Скилвинг в постелята легна."

Има разлика от дъщеря до съпруга, нали? "Хедоскилфинга" не съществува. Всъщност споменатата жена е анонимна. Просто е омъжена за "Head o'Scylfings", тоест за "Главата на Скилфингите". Онела е името на жениха. Скилдинги са датските крале от династията на Скилд, а Скилфинги са шведите.

Имам и още една грешка. Навсякъде "Скилд Сефинг" трябва да бъде "Скилд Скевинг". Още веднъж си посипвам неграмотната глава с пепел!



Към публикация „Беоулф, част ХIII"
Сигемунд и Херемод - допълнително.
В песента за Сигемунд поетът разказва историята на този герой може би в първоначалния й вид, но без никакви подробности. Все пак тя е добре известна от "Сага за Вьолсунгите". В сагата се казва, че крал Вьолсунг имал близнаци (а в "Беоулф" Сигемунд е наречен Уелсинг, тоест потомък на У(а)елс или Вьолс). Близнаците са момче и момиче: Сигмунд и Сигни. Сигни насила е дадена за жена на гаутския крал Сиггейр. Бракът се оказва съдбоносен за цялото семейство, тъй като Сиггейр кани тъста си да му гостува и го убива заедно с цялата му свита. Само младият Сигмунд се спасява и заживява скрит в гората. Той и сестра му Сигни се готвят за мъст. За Сигни нейният баща е по-близък от съпруга й и тя смята да ги използва като оръжие срещу последния. Те обаче се оказват недостатъчно решителни (или недостатъчно жестоки). Тогава Сигни се преоблича като вещица, намира брат си в гората и ражда син от него. Той е наречен Синфьотли и расте като истински Вьолсунг. В "Беоулф" той е Фитела и името наистина може да се изведе от (Син)фьотли. Все пак тук той е само племенник на Сигемунд и е възможно да става дума за друг вариант на преданието. Когато Синфьотли навършва десет години, майка му го праща при Сигмунд, който не подозира, че детето на сестра му е и негово. Сигмунд и Синфьотли дълго живеят в гората и накрая изгарят Сиггейр в неговия дворец. Що се отнася до убийството на дракона, стигналата до нас скандинавска и немска традиция го приписва не на Сигмунд, а на прославения му син Сигурд. (В немската "Песен за Нибелунгите" името на Сигурд е станало вече Зигфрид, а баща му е фризийският крал Зигмунд, женен за Зиглинда. Тоест Синфьотли/Фитела и Сигурд са синове на Сигмунд, но от различни майки. Не е много вероятно съпругата Зиглинда и сестрата Сигни да са едно и също лице.) Сигурд/Зигфрид е герой на много песни от "Старата Еда" и цнтрален персонаж в "Песен за Нибелунгите". В "Старата Еда" е разказана гибелта на дракона Фафнир ("Словата на Регин" и "Словата на Фафнир", както и "Младата Еда") като там обстоятелствата са предадени по-различно. Епизодът с дракона, както и думите, че Беоулф има право да управява, имат определено отношение към следващите събития в поемата, защото след връщането си в родината той става крал и се сражава с огнедишащ дракон, което е и най-великият му подвиг.
За Херемод (син на неизвестния датски крал Егвел) ще бъде разказано повече при прощалната реч на Хротгар (Б. ХХІV). Името на този герой означава "войнствен дух". Споменат е и в други източници. Той е велик герой, но неговата алчност и деспотизъм го правят омразен на поданиците му. Макар да се казва, че е управлявал в земите на Скилдингите, тук "Скилдинги" е употребено като синоним на "датчани", защото династията на Херемод предхожда тази на Скилд Скевинг и именно паднието на Херемод довежда до "безцарствието", кото приключва със Скилд. Така Беоулф е сравнен с най-прочутите герои от миналото, Сигемунд и Херемод, което само по себе си е голяма чст, но песента за тях с откровения й завършек, е и история с поука. Певецът предупреждава, че и преди Беоулф е имало славни мъже, но че гордостта може да погуби и най-достойния.



Към публикация „Беоулф ХVI и ХVII"
Допълнително за Хродулф, племенника на датския крал. Плюс разсъждения за наследствените обичаи на датчаните според "Беоулф". Към бел. 2/ХVII.

[2] Всъщност в текста на поемата така и не се съобщава пряко, че Хродулф изменя на Хротгар, но във всеки случай за поета той е следващият датски крал.

Хродулф е известен още като Хролф Краки (Хролф Върлината) и се появява в "Сага за Инглингите" от "Земния кръг" на Снори Стурлусон. Там той е представен като син на "Хелги Халвдансон, крал на Лайре". (Хелги, син на Халвдан Скилдинг, е по-младият брат на крал Хротгар от "Беоулф", но в поемата изобщо не се споменава той да е царувал). Снори пише, че Хролф Краки е роден от кръвосмешението на Хелги и дъщеря му Ирса и разказва дългата и заплетена история на Ирса. В ранната, силно митологизираща и анонимна "Сага за Хролф Краки" той отново е син на Хелги и Ирса, но там не става и дума за кръвосмешение, а подробностите около Ирса са други. Според двата източника Хролф (Хродулф) е датски крал, доблестен пълководец, щедър и благоразумен владетел, ползващ се с божествената подкрепа на самия Один. В "Сага за Хролф Краки" нашироко се разказва за героите на негова служба и за похода му срещу шведския крал Адилс от Упсала. Сагата твърди, че Хелги, бащата на Хролф, е убит от Адилс.

Допълнителна бележка
От "Беоулф" можем да съдим, че поетът е имал доста ясна представа за обичая при наследяване на кралския трон у своите датчани. В Прелюдията датският крал Халвдан има трима синове: Хьорогар, Хротгар и Хелги. Първите двама царуват един след друг, съдбата на третия е неизвестна. Хротгар наследява брат си, макар че той има син. Очевидно у Скилдингите тронът преминава не пряко от бащата към най-големия му син (майоратна система), а от най-възрастния в рода към следващия по години. Това е т.нар. сениорат, засвидетелстван исторически у вандалите. Любопитно, но поетът все пак е англичанин, а не датчанин, а в англосаксонските кралства от негово време (VІ - ХІ вв.) наследяването е било в популярната майоратна форма от баща към син.

Останал рано сирак, Хродулф е отгледан от чичо си Хротгар и жена му Уелхтеов заедно с техните синове Хредрик и Хродмунд. По времето, когато Беоулф идва при датчаните, Хротгар и Хродулф делят кралската власт почти по равно, което означава, че макар и да е син на по-младия Хротгаров брат (Хелги), а не на по-стария (Хьорогар), Хродулф все пак е по-възрастен от синовете на самия Хротгар и в съответствие с майоратната практика е наследник на датския трон. Първият царувал от синовете на Халвдан - Хьорогар има син на име Херовард (който вероятно умира млад, защото в противен случай той би бил най-вероятният наследник преди да дойде редът на Хродулф), но е наследен не от сина си, а от следващия брат - Хротгар. Третият - Хелги - има син и това е именно нашият Хродулф. Съдбата на Хелги е известна не от "Беоулф", а от "Сага за Хролф Краки", според която шведският крал Алдис е убил Хелги, за което Хродулф (наречен Хролф Краки) се опитва да отмъсти. След раждането на Хродулф съпругата на Хротгар Уелхтеов ражда Хредрик и Хродмунд.

Поетът няколко пъти намеква за предстоящите разпри в рода на Скилдингите. Не е съвсем ясно дали Хродулф се отплаща за доброто със зло и заграбва властта (и бездруго той е наследник по право преди синовете на чичо си, тъй като е по-възрастен от тях. Впрочем, мотивът за братовия или сестриния син на владетеля, който измества него и децата му от властта е много популярен. Има го, например, в историята на Артур и Мордред. Във всеки случай измяната на Хродулф никъде не е изложена пряко.

Сениоратно наследяване - пряко от баща към син. Докато старшият клон от рода има преки потомци, племенници и братовчеди не могат да претендират за наследството. Практикувано например у франките.
Майоратно наследяване - пряко между най-възрастните живи роднини по мъжка линия в рода. Така обикновено по ред на старшинството всички братя се изреждат на престола, преди да дойде редът на най-възрастния от следващото поколение. Засвидетелствано у вандалите. (Толкова по-интересно е, че не е обичайно и при англосаксонските племена, от които произхожда авторът на "Беоулф". Вероятно той не измисля историята на Скилдингите, а я записва по стари източници (вероятно устни), съхранили се около две столетия у англите след раздялата им със северногерманската първоначална родина.)

Демонстрация на майоратното наследяване и реконструкция на митологичната генеалогия на Скилдингите. Първият крал е Скилд. Вторият - Беоулф Стари, син на Скилд. Третият - Халвдан, син на Беоулф. Халвдан е наследен от първия си син Хьорогар. Хьорогар царува кратко и е наследен не от малкия си син Херовард, а от следващия по старшинство в семейството - от брат си Хротгар. Би трябвало наследник на Хротгар да е третият брат Хелги, но за сина му Хродулф се знае, че от малък е останал сирак; Хелге явно не е жив. Следващият наследник по старшинство трябва вече да е синът на Хьорогар - Херовард, ако приемем, че той е роден преди децата на крал Хротгар. Съдбата на Херовард обаче е неизвестна; вероятно е мъртъв, тъй като отсъства от датския двор, а за изгнание не става и дума. Остават само децата на самия крал Хротгар и синът на по-младия му брат Хелги - Хродулф. За да бъде законен наследник и да седи редом с краля, докато децата на самия крал имат отделно място в залата, Хродулф просто трябва да е роден преди тях. Тоест по-младият Хелге е имал син преди по-възрастния Хротгар.
Хелги и Херовард отпадат поради ранна смърт, а Хродулф идва преди децата на Хротгар. Жените нямат право да наследяват, както и внуците и племенниците по женска линия, тъй като жената няма пълни права, когато става дума за кралско наследяване и предаване на наследствените претенции.
Дъщерята на Халвдан е омъжена за шведския крал Онела, син на Отгентеов (вж. част Първа на "Беоулф"). Не са известни техни деца.
Уелхтеов, съпругата на Хротгар, е от народа на хелмингите (вероятно от Източна Англия или от по-ранно бритско кралство на същите територии).
Фреавару, дъщеря на Хротгар, е омъжена за хадобарда Ингелд, син на Фрода. Не са известни и техни деца.

В целия хаос от имена, започващи с "Х" общата схема изглежда така:
1.Крал ХАЛВДАН Датски има трима синове и дъщеря. Тя се омъжва за шведа Онела.
2.ХЬОРОГАР е първият син и наследява баща си. Царува кратко и не е наследен от малкия си син Херовард.
3. ХРОТГАР е вторият син и наследява брат си Хьорогар. Хротгар е женен за Уелхтеов. Двамата имат синове Хредрик и Хродмунд и дъщеря Фреавару, омъжена за хадобарда Ингелд.
4. ХРОДУЛФ е син на третия син (Хелги) и неясно как наследява чичо си Хротгар.

От всичко това може би излиза, че според автора на поемата "Беоулф" у старите датчани наследяването на кралската власт е ставало по старшинство, а не от баща на син. Освен това Хродулф вероятно е свалил от власт чичо си и е убил синовете му - своите братовчеди. Същият Хродулф е известен от други източници като Хролф Краки.

Естествено, всички тези събития почти сигурно са пълна измислица и митология!

____________________
Предишна част: Беоулф XIX
Следваща част