автор: dara33

Така дошла бе радостта на татко Карло у дома.
И сбъднала се светлата, красива старческа мечта,
защото с труд и вяра въэможни са и Чудеса!

Когато с мислите се връщам
в детството, и почна да разгръщам
любимите си книжки пак се спирам
на мъничкото дървено човече, което
оживяло от ръцете на татко Карло
майстор на дърво.
Сърце той имал тъй добро, но бил
самотен, уморен и стар и все мечтаел
за другар, да му помага през деня,а
дойде ли нощта да си говорят за безброй,
безброй неща...
Обичал старецът децата и Вярвал, че
Съдбата ще го дари със син любим
и няма да е на света самин.
Веднъж издялкал от дръвце, човече малко
с образ на момче с дрехи книжни го облекъл
и Пинокио го той нарекъл.
И ето случило се чудо!
Подскочило момчето лудо в добрите, старчески
ръце, че имало душа, сърце и викнало с пълен глас:
-О, татко Карло, туй съм аз. Пинокио дългоочакван син
сега в дома не си самин.
Така дошла бе радостта на татко Карло у дома.
И сбъднала се светлата, красива старческа мечта,
защото с труд и вяра въэможни са и Чудеса!
Пинокио безсмъртен станал и в приказките
е останал, като най-светлата мечта
на всичките деца в Света!