автор: glishev

Най-сетне пирът в залата на датския крал приключва.





С думи любезни, с достойна възхвала
чаша подаде жената(1) на госта(2).
После почете го с гривни блестящи,
с пояс и пръстени. И го дарува
още с безценна огърлица тежка.
Друга подобна не зная да има
в земното царство, откакто бе Хама(3)
грабнал на Бросинги(4) златния наниз.
В свойте високи чертози укрил се -
бягал от страшния Йорменрик(5) гневен;
вечна закрила накрая намерил(6).
Хигелак Гаутски(7), що внук бе на Свертинг(8),
щеше по-късно тоз накит(9) да носи
в сетния поход под стяга си боен(10).
Щеше обаче да падне, надмогнат
там от Съдбата, макар да бе храбър.
Тъй сред враждата си с фризите щеше
да се завърне при Краля Всевишен:
в дреха от кръв и от злато облечен.
Франките(11) тялото щяха да грабнат -
ризница скъпа и нанизът чуден
тъй да отидат у воини жалки(12),
щом им се паднеше в бой да надвият
след гибелта на владетеля гаутски.
Глъчка се вдигна в двореца на Хротгар(13).
Уелхтеов туй пред бойците изрече:
"Радвай се, Беоулф, в своята младост
ти на блестящите дарове златни.
Силен бъди и съвет не отказвай
нивга на тия момчета(14); от мене
винаги щeдра отплата ще имаш(15).
Твойте дела те прославиха, знай го,
и надалеч, и сред близки народи,
чак до Стените накрай океана(16).
Радости имай в живота си, принце(17),
с много богатства дано разполагаш!
Верен бъди на чедата ми в нужда(18).
Виждаш, че всички бойци във чертога
в сговор и вярност живеят със краля(19);
та подчини се на моите думи(20)!
Седна жената на своето място.
Беше и дълъг, и весел пирът им;
още не знаеха що е Съдбата
тям отредила, щом вечeр сe спусне(21).
Хротгар се вдигна за сън от престола(22).
Както и нявга, останаха много
в Хеорот воини смели за отдих.
Вдигнаха дългите маси. Разстлаха
свойте постели по здравите пейки(23).
Беше обречен един от мъжете,
дето заспаха под кралската стряха(24).
Всеки на щит си положи главата;
ризница, пояс държеше наблизо,
шлем и блестящото копие също(25).
Винаги бяха на битка готови
те у дома и на път зарад своя
щедър владетел - дружинници верни(26)!
***
-------------------------------------------------------------------------------
Бележки

1. "Жената" - датската кралица Уелхтеов.
2. "на госта" - на Беоулф.
3. Хама - неизвестен митологичски персонаж.
4. Бросинги - джуджета. Огърлицата на джуджетата често е оспорвано съкровище в скандинавската и германската традиция. Според скандинавския свод "Voluspa" Brisingamen, т.е. Поясът или Огърлицата на Бризингите (Бросинги = Бризинги) е направен от джуджетата за съпругата на бог Од Фрея. Локи открадва огърлицата от богинята. За това съкровище той се бори с Хеймдал и накрая я връща при определени условия. Атрибут на богинята като дарителка на щастие и богатство и като покровителка на родилките. Същата безценна огърлица, носена от богиня Фрея (или Фраюя) е спомената в "Старата Еда" ("Песен за Трюм", ст. 15). Няма запазен митологичен разказ за това как огърлицата е попаднала у готите, нито кой е Хама макар бегло да е споменаван и в други източници. Случката с него и Йорменрик, явно известна за слушателите на "Беоулф", днес е невъзтановима. От текста изглежда, че Хама е откраднал огърлицата от своя крал. Тук Бризингамен е спомената само за сравнение с огърлицата на Уелхтеов.
5. Йорменрик (Eormenric: ст. англ. вариант на гот. Airmanareiks) - Ерманарих. Историческа личност. Крал на ост[ро]готите в Скития (дн. Украйна). Поч. през 376 г. Среща се още като Ermanaricus, Jormunrekk, Hervard или Ermenrich. Споменва се у римския автор Амиан Марцелин и у готския хронист Йорданес (у втория с доста митологизиращи подробности). Включването на исторически личности редом с митологическите герои в повече или по-малко художествен контекст е типично за старата германическа традиция. Един от най-прочутите примери е появата на Атила в "Песен за Нибелунгите". За бел. 4 и 5 много благодарности, Марийчице! @>-/---- (йозичка)
6. Хама намира "вечна закрила" от гнева на ограбения крал Йорменрик. Това означава или че е свършил живота си в манастир (не много вероятно), или че е умрял (което го е направило недосегаем за гнева на краля и е по-достоверно тъкуване).
7. Хигелак, крал на гаутите и вуйчо на Беоулф. Тук започва дълъг поглед в бъдещето. Разказана е предстоящата смърт на Хигелак.
8. Свертинг, баща на Хредел и дядо на Хигелак.
9. "тоз накит" - Хигелак ще носи не Бризингамен (казахме, че тя е спомената само за съпоставка), а огърлицата от Уелхтеов, която Беоулф ще му даде.
10. Кралят носи една от големите си скъпоценности в боя и я излага на риск. Подлага на риск и себе си, защото естествено воинът с най-скъпото въоръжение е предпочитана цел. Идеята обаче е, че на бойното поле пълководецът трябва да изглежда колкото е възможно по-внушителен (за своите), ужасяващ (за врага) и тържествен (за боговете или Бог).
11. Явно фризите и франките заедно се отбраняват срещу Хигелак и последните получават трофеите от тялото на убития крал. В случая изключително интересно е, че Хигелак вероятно принадлежи и на историята, а не само на поезията. В своята "История на франките" относително достоверният и твърде авторитетен Григорий от Тур пише, че ok. 520г. пиратският предводител Hogilaicus е надвит и загива в бой срещу франкска войска. Името на Хюглайк се среща и в "Сага за Инглингите" от "Земния кръг" на Снори Стурлусон. Със сигурност нито Григорий, нито Снори познават "Беоулф". С това влезлите в поемата исторически личности стават три (заедно с Йорменрик и с племенника на крал Хротгар - Хродулф, син на Хелги. Самият Хротгар най-вероятно е с легендарен произход).
12. "Воини жалки… щом им се паднеше…". С тези думи победата над достойния крал се обяснява с капризите на Съдбата. Като всеки древен (и не само древен) народ гаутите са имали своя "Златна легенда", т.е. набор от общоприети стереотипи за възвеличаване на победите и приемливо обясняване на пораженията. Като изчезнал народ обаче, за тяхната "Златна легенда" днес можем да съдим само от чужди, при това не всякога строго достоверни източници - в случая от английската поема "Беоулф". Например най-големият гаутски герой е известен само от нея. Относително незначителният Хигелак присъства и у Григорий от Тур, и у Снори Стурлусон, но не и ключовият Беоулф.
13. Връщане към основната сюжетна линия. Тук ще отбележим, че смяната на глаголните времена и вмятането на "по-късно" липсват в оригинала, както и в новоанглийския превод на Gummier. Добавихме ги за яснота на българския текст.
14. "… тия момчета" - отново синовете на Уелхтеов и Хротгар.
15. "… от мене… отплата ще имаш" - отплата именно от кралицата, а не от краля. Знатните жени у най-старите германски народи имат известна независимост и собственост, с която донякъде самостоятелно се разпореждат. Тази особеност се запазва през викингската епоха, а донякъде и след нея в скандинавските страни и Исландия, но изчезва във Франция, Германия и Англия още с разпространението на християнството.
16. "Стените" - високата ограда по краищата на Мидгард (човешкия свят).
17. "принце" - След отклонението за смъртта на Хигелак поетът влага в устата на Уелхтеов почтително обръщение. Това донякъде подсеща слушателите, че героят на поемата е от кралско потекло и че съдбата му е на владетел, но представлява и ласкателство от страна на кралицата към нейния гост. Gummier е избрал "prince" за да преведе староанглийското "aetheling", което изобщо означава "благородник", а не само човек от кралски род. Запазихме "принце" заради изложените по-горе съображения.
18. "Верен бъди на чедата ми…" - Натъртеното, едва ли не отчаяно повтаряне на тази мисъл показва истинското доверие на кралицата към племенника й Хродулф, седнал редом до крал Хротгар.
19. "Всички живеят във сговор" - донякъде странна фраза. Може би с нея Уелхтеов цели да сплаши племенника си. Най-малкото тя говори колкото на гаута, толкова и на Хродулф като набляга на верността, която съществува между краля и неговата въоръжена свита. При такова драматично тълкуване можем да развием спекулацията си с предположение за двама или повече четци (или рецитатори) на текста.
20. Кралицата не може да заповядва на Беоулф: тя все пак не е кралят; а Беоулф е мъж и благородник. Но тя е жена, майка и чужденка (името й означава "Чуждоплеменната"). Тя заклева героя да закриля децата й.
21. Става дума за идването на страховитата майка на убитото от Беоулф чудовище Грендел.
22. На пръв поглед тук има противоречие. Защо кралят отново не спи в Хеорот? Същото се отнася и за Беоулф. Двамата нямат представа, че майката на великана се готви за мъст и смятат, че залата вече е сигурно място. Вероятно обяснението би могло да бъде, че покои, отделни от общото помещение, има само за краля, близките му и по-издигнати гости (какъвто е предводителят на гаутите). При това ще стане ясно, че Хротгар и Беоулф не са нощували под един покрив, а на Беоулф е предоставен отделен дом.
23. Типична картина за нощта в залите на старите крале на Севера.
24. Бъдещата жертва на мъстта на майката.
25. Може би и тук има противоречие, защото в част ІV гаутската дружина оставя оръжията си извън двореца Хеорот. Все пак можем да допуснем, че това е задължение само за новодошли. След подвига на Беоулф гаутите вече са добре приети сред датчаните и могат заедно с тях да задържат оръжията си. Освен това кралят не е в залата и копията на воините не могат да бъдат заплаха за него. Не бива да се забравя и че внезапните нощни нападения над дългите дървени постройки са били достатъчно чести: пиратството и войната просто са част от живота. В този смисъл "Беоулф" има стойност като документ за своята епоха.
26. Задължителна, стереотипна характеристика на кралската свита - особено в момента на равносметката преди новото нападение от "силите на злото".


© Манол Глишев: 7, ІІІ' 2006.

_______________
Предишна част: Беоулф XVI и XVII
Следваща част: Беоулф XIX