Изучаваш ме с хищни очи на неверник.
Между рая и ада съм ти живо причастие.
Тънкокрили в ръцете ми ангели трепкат.
А по устните - дяволи вместо опасности.
Като църква по празник съм смирена и тиха.
Изповядвай ме нежно. Все едно ме обичаш.
Не е нужно да вярваш. Мене просто ме има.
Всички други светии са напълно излишни.
Тънкоструйно лъчите сутринта се събуждат.
Прокънтяват сирени вместо двете камбани.
Ти осъмваш безбожен. Аз - иконено същата.
Бавна кротка неделя... Църквата се подпали.