Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: liddanna
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14003

Онлайн са:
Анонимни: 438
ХуЛитери: 3
Всичко: 441

Онлайн сега:
:: marathon
:: Icy
:: Lombardi

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2022 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЦИКЪЛ: "Искри в нощта"
раздел: Поезия
автор: desert_fire

Mojsei & desert_fire & dEsIt0o

1.
Девица

Автор: Mojsei

Нощта се спуска - прелестна молитва,
нахлуваща в моминските гърди,
с взор, чрез който тя политва
към милия и почва да твърди:

"О, нощ, така си пищна,
звездите ти са истински свещи,
но чувствам те и като хищна,
с поглъщащи, мъжествени плещи.

В твоя свят, вълнуващ и видим,
откривам нещо тъй достойно,
преплитащо се в образ на любим
в диханието ти знойно.

О, нощ, понасям се в небесата-
самата аз, припламваща звезда:
с възхита съзерцавам чудесата
и казам отмаляла, нежно:"Да!"

Светът тревожен бързо глъхне-
аз гледам в преплетени тела,
а гърлото ми - свито, пръхне,
когато шепна тихичко:"Ела!"

Разбирам силата на женска плът,
напираща в душата на девица
и водеща в тревожен път,
когато чувам:"Ти си моята Царица!"

Вълнува се моминската ми кръв-
за среща с него тя копнее,
когато в допира ни пръв,
душата в радостта ще занемее.

Изпитвам мъничко и срам,
оглеждайки се в неговия лик,
но няма той да бъде сам,
дори когато спотаявам вик.

Нахлуват образи…не смея
да мисля в знойния ти плен
и чувствам как немея
в дихание секващо…съвсем.

Душата ми, цъфтяща роза,
разгръща листи в пустиня
с мечти, в малка доза,
които ме превръщат в робиня."

С такива мисли - срамежлива,
о, нощ, поглъщам твоя аромат:
потръпвам, ставам пак вежлива,
мечтаейки за свят благат.


2.
Сластта е винаги самотна

Автор: Mojsei


Сластта е търсеща и няма-
припламва щом се спусне мрак:
с лика на Месалина - пряма,
надава вик на единак.

За обществото е опасна,
защото разрушава чисти нрави,
а субективно - сладострастна,
готова е във всеки миг да се забрави.

Очите й искрят - дълбоки, сини
и тръпката перверзна преживяват
с обещания за невиждани долини,
но с вулгарност настояват.

Сластта е винаги самотна,
превръща тя страстта в ад,
че носи болката страхотна
и на любовта е дубликат.

Сластта витае в собствен кръговрат
на страсти, не позанаващи задръжки,
но носи тя такава дива смрад
в лакомията си за прегръдки мъжки.


3.
Пламъкът в сърцето ми гори

Автор: dEsIt0o


А нощта бе страстна и красива-
помня я, сърцето ми се свива,
че от любовта опитах,
но след туй сама се скитах
и разплакана, в мечти
питах се:"Къде си ти?"
Искам с тебе да сме двама-
та нали съм твоя дама,
а това не бе случайно,
но дали ще продължи безкрайно?
Пламъкът в сърцето ми гори
и гальовни думички шепти!

Този текст е написан
под редакцията на Mojsei





4.
Душата ми за срещата копнее

Автор: desert_fire


Нощта извива свойта прелест
чрез чувствата, прегърнали града,
а звездите, с погледи премрежени
кимат, шепнейки ми:"Да…О, да!"

А душата ми бленува
и споделя дремещата тишина
със сърце, което се вълнува
от напиращата ведрина.

И поемам из заспалите градини,
но не искам там да съм сама-
минаха се толкова години,
чувствам се порастнала, жена.

О, нощ, в теб е образът любим
и ти за мен си тази,
с която неотлъчно бдим
в разгърналите се талази.

Чрез теб и сънищата си гадая,
оставаща с тебе будна-
над образа му се терзая,
а тишината ти е чудна.

Душата ми за срещата копнее,
и тръпнат нежно сетивата,
за взор взаимен тя жаднее:
„Ела при мен!"- кънти главата.

Ароматът на пробудени цветя
озарява моята пустиня-
сладко ми нашепва тя:
"Волно ставаш й робиня!"

Този текст е написан
под редакцията на Mojsei


Публикувано от BlackCat на 10.03.2006 @ 06:04:35 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   desert_fire

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

06.07.2022 год. / 16:57:36 часа

добави твой текст
"ЦИКЪЛ: "Искри в нощта"" | Вход | 5 коментара (20 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: ЦИКЪЛ: “Искри в нощта”
от mojsei на 10.03.2006 @ 11:06:55
(Профил | Изпрати бележка) http://jivotyt.com/news.php


Предложих им заедно да прочетем творбата на П.К.Яворов "Месалина" от неговия Цикъл:"ЦАРИЦИ НА НОЩТА" и да разработим текст в съавторство. Разказах им исотрията на Месалина като съпруга на римския император Клавдий.
За броени часове протече вълнуващ творчески процес, в който младите поетеси поискаха да постигнат свой облик чрез самостоятелни творби. Така се роди идеята за създаване на Цикъл, който представяме тук в този му вид.
Благодаря Диляна! Благодаря Десислава!


Re: ЦИКЪЛ: “Искри в нощта”
от lusi на 10.03.2006 @ 20:05:45
(Профил | Изпрати бележка)
Желанието на влюбените е да бъдат винаги заедно! Когато това стане, нощта се превръща в ден!


Re: ЦИКЪЛ: “Искри в нощта”
от dEsIt0o (tweety_1_@mail.bg) на 11.03.2006 @ 19:03:49
(Профил | Изпрати бележка)
Аз съм на път да се разплача....Искам с цялото си сърце да благодаря на Валери за подкрепата, която оказа на мен - едно неориентирано и не до толкова заинтересувано момиче...Момиче, за което този сайт вече е нещо скъпоценно, а Валери и Диляна- приятели!!


Re: ЦИКЪЛ: “Искри в нощта”
от dEsIt0o (tweety_1_@mail.bg) на 11.03.2006 @ 20:33:06
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ,благодаря и отново благодаря за доверието ,помощта и за това,че показваш самата мен като човек, който има много положителни качества...Благодаря ти ,Валери!


Re: ЦИКЪЛ: “Искри в нощта”
от dEsIt0o (tweety_1_@mail.bg) на 11.03.2006 @ 21:59:02
(Профил | Изпрати бележка)
Понакога сърце не ми дава да побликувам тези творби като свои, защото след редакция от Валери те се превръщат в нещо завладяващо...омагьосващо....изпълнено с любав и истина!