автор: utro

Непознати мъже ме усмихват с цветя
жълти, сребърни и лилави.
Бързат да ме целунат
просто, ей така,
днес денят разрешава!
И полепват цветните им очи
неочаквани и смутени
върху устните ми, почти
с разноцветно стълпотворение.
И е хубаво
като топлата ми яка,
като смокинов лист във чая,
просто това да ти подават ръка
и когато не си отчаян.
И когато излъчваш черешов цвят,
и отвътре си някак светъл...
Е, все ще те забрави някой познат,
но с него не свършват мъжете!
Хукват червените им сърца -
преждевременните лалета,
да разказват как днес
ей така,
са подарили цвете!