Влязох си в стаята да си отпочина
от тихия шум на годините и хоп! -
Зърнах го! - останал спомен и половина
висеше на пирона на моя гардероб.
Златен, но вече бронзов медал,
останал самичък толкова време.
Забравен…, мъничко прах е събрал,
но май не го виждам навреме…
Помня как плакаха очите щастливи…
Помня - целунах го, той мен по връта.
Връвта му трибагрено и нежно красива
изтри ми от спомена сякаш прахта.
За миг ме облива жажда за слава,
но споменът ми славен е вече остарял..
Времето не чака, ами просто отминава,
и струва ми се вече съм малко закъснял…
Blaze