Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Chri
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13955

Онлайн са:
Анонимни: 445
ХуЛитери: 3
Всичко: 448

Онлайн сега:
:: Albatros
:: Liulina
:: Snejen_bor

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Януари 2022 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаМаймуната на доктор Грамого
раздел: Разкази
автор: radi_radev19441944

Понеже няма как да спра смъртта,
тя спря пред мен с внимателно усърдие.
Емили Дикинсън


Онзи идваше среднощ-напоследък - все по- често .Присъствието му се чувствуваше във всеки предмет, сякаш стаята внезапно се пробуждаше - особено , когато го нападнеше умора и болката в главата пламнеше с нова сила - някой там бавно сягаше челюстите на огромно менгеме - всичко се сливаше в един непрекъснат вой , който изпълваше бездните със своята вледеняваща тъга.
Идваше като куче или - по-скоро -маймуна , а може би и едното , и другото , сядаше отсреща и мълчеше . Мълчеше безкрайно - нещо много странно за една маймуна ; може би това беше просто "мълчаща маймуна "- тоест-нещо ужасно нелепо и безсмислено , вероятно защото го болеше темето или - кой знае - ,а всъщност, загубваше нишката на времето и то се разплиташе в безпорядък , сякаш - кълбо прежда.
Понякога му се струваше , че вижда себе си - въплътен в тази маймуна- самият той сред огромна и девствена джунгла,самият той преди милион години и прелетял през хилядолетията , поради странни и необясними стечения на обстоятелствата,понякога зърваше за миг маймунското и лице в очите на кокетка или - на онзи умиращ младеж , когото дълго бе лекувал и напразно, през цялото време - с неизменното съзнание за безполезността на своите усилия , защото нищо не можеше да се направи ;всички в клиниката вдигаха рамене в пълно безсилие - всички тези дипломирани и титуловани глави.
Още същата вечер умрелият дойде при него и двамата пиха кафе . Пиха мълчаливо , а после онзи си отиде , притваряйки тихо вратата , но тогава той зърна за миг маймунската опашка , която се провлече през прага , после от там премина жената с черен креп, взря се в празните чаши , поклати скръбно глава и го последва .
След аутопсията се установи , че никой не е виновен за смъртта , но онзи продължи да идва дълго след погребението, само че човешкият му облик изчезваше постепенно.
…Те го преследваха непрекъснато - когато идваше и когато си отиваше , сред многолюдната тълпа по търговската улица и сред тихите квартали на стария град , и в къщи , и на работа .
Това бяха странни същества - съвсем безформени и непонятни - парчета от плът, парчета от мъгли и безумства , дошли може би ,от други галактики , от безкрая на миналото и бъдещето ; гласовете им го зовяха през бездните :" Доктор Грамого , доктор Грамого "! Той чуваше тези гласове и знаеше , че халюцинира , защото нещо в мозъка му крещеше .
Крещеше с маймунски глас диво и скръбно , а самата маймуна бе легнала на операционната маса с извадени черва и се плезеше.
Но неочаквано после откриваше , че самият той лежи вързан на масата - самият той, но съвсем друг - виждаше собственото си лице ,надвесено отгоре - едно напрегнато лице и този студен блясък в очите , а скалпелът разрязваше плътта неумолимо - неговият собствен скалпел - собствената му плът ; тогава нещо отвътре напираше да изскочи и трябваше да го притиска с всички сили - нямаше да се издаде не - нямаше. Той трябваше да победи хаоса.
А в минути на проблясък,когато пелената се вдигнеше и всичко отново застанеше в пространството- лица и предмети , разбираше с облекчение , че пристъпът е преминал , че нищо не се е променило ; те още нищо не са забелязали и с доверие му поднасят инструментите ; консултантите се шегуват по време на операцията , а младичката сестра механично забърсва челото му.
Всъщност, операцията беше приключена , туморът беше отстранен и пациентът щеше да живее още известно време - може би дълго време , но не много дълго . Това бе временна отсрочка.
Те му поднасяха поздравления :
- Доктор Аров, това е сериозен успех!
- Доктор Аров, трябва да "го полеем" след работа!
- Доктор Аров, моите почитания!
- Доктор Аров, желаете ли кафе?..
Но отвътре - в дъното на съзнанието му продължаваха да кънтят все същите вопли :
" Доктор Грамого, доктор Грамого !
И той бързаше . Бързаше да излезне от операционната , за да се скрие някъде , а те зашепнаха помежду си:
- Къде ли хукна изведнъж?
- Нещо се е случило с него .
- Много е блед.
- Или се е възгордял.
В коридора се сблъска с новата колежка, която се опитваше да флиртува с поглед.
- Доктор Аров, довечера ще дойдете ли в бара?
- Моля ви - простена той - моля ви!
Нямаше време. Трябваше да се прибере в къщи , за да се срещне с Мария.От кога ли започнаха тези срещи?.. Това беше един мъчителен спомен , който винаги изплуваше в най- тежките мигове . Виждаше я ясно- почти като наяве. Някога я лекуваше и не успя да я излекува .Умря преди две години от левкемия съвсем млада . Левкемията не прощава . Той много тъгува , после болката утихна .От тогава привикна да бъде сам и това му се отдаваше лесно. Но ето , че напоследък Мария се появи отново.Това се случи неочаквано преди няколко дни,а може би- месеци; прибираше се една вечер и тя го срещна на улицата . Улицата беше пълна с минувачи , а изведнъж се оказа безлюдна; само тя вървеше там . Приближи се бавно; бяха съвсем сами в света. Не можеше да разбере по кое време се случи това - тогава или по- отдавна , а може би- някога или след хилядолетия. Вървеше , а може би-сънуваше. Всичко беше старото, но някак- различно.
Тя дойде при него , усмихна се , каза , че отдавна го е търсила и ще дойде пак. После отмина или просто изчезна. Наоколо отново се блъскаше тълпата и той хукна да я търси , но когато я настигна и я хвана за ръката , оказа се , че това не е тя; погледна го очудената и гримирана физиономия на някаква непозната особа.
- Какво желаете ?
- Извенете , припознах се.
…В стаята - точно над леглото му- на тавана бе оплел паяджината си малък сив паяк. Той не го закачаше- напротив- доставяше му удоволствие това, че в къщи , освен него има и друга жива твар.
Паякът беше привикнал и не бягаше при неговата поява. Стоеше дни наред в средата на паяджината и чакаше. Това беше едно безкрайно чакане , понякога изглеждаше умрял , но не беше- просто си живееше в своя паешки свят.
Те се наблюдаваха взаимно : той-паяка и паякът - него. Това продължавашае неочаквано много- сякаш дистанциите се сливаха и вече съществуваше от друга гледна точка - от гледната точка на самия паяк; именно - той е този паяк и от своята паяджина наблюдава тромавото същество- излегнато долу под завивките - наречено човек и също така безпомощно пред природата , както всички живи същества. Изследваше собственото си присъствие от гледна точка на паяка.
Паешкото съществуване му изглеждаше добро: Стоиш и чакаш. Може да долети някоя муха и да се заплете в паяджината . Може да допълзи и самката , а това е вече триумф на битието. Значи ще има съвокупление и продължение на вида . Ще запълзят млади паяци. Каква радост!
Само че той не го съзнаваше , защото един паяк не може да съзнава . Дали не може? Кой на този свят е бил паяк , за да знае?
Но ето - умира един човек: личност ,съзнание , цяла вселена…Ражда се паяк и започва да пълзи. На него също му е добре под слънцето. Той живее и има свой паешки свят ,който му харесва.
Умира гений и се ражда нищожество. Но нищожеството е доволно. То също се радва на живота от своя гледна точка.
Срещаш " Сулю " и му казваш:
- Сульо, искаш ли да умреш, за да се роди един "Пикасо". Това ще бъдеш самият " ти ", само че съвсем друг- вместо "Сулю "- "Пикасо".
Сулю само ще ти се изсмее.
- Ти да не си луд! Какво ме интересува мен някакъв си Пикасо. Искам да съм си това , което "съм".
Ето ти отговор на място . Всеки си въобразява , че е съвършенство- единствен и незаменим. Пъпът на вселената. Останалото е безсмислица.
…Мария се появяваше все по- често. Постепенно се затвърди подозрението , че тя е някъде наблизо и наоколо- предмет или птица- и това подозрение не го напускаше , въпреки своята абсурдност.
Откриваше я нощем в пламъците на галактиките, в галерията -сред нажежените бездни на Ван Гог или застиналите площади на Де Кирико, сред меланхоличните акорди на "Мечтание " от Шуман, внезапно раздвижили покоя на уличките в "Стария град". Понякога в мъглата изплуваше малка самотна фигура и това бе тя , в небесата се стрелваше метеор и това бе тя, снегът се сипеше по площадите - това бе тя. Тя беше ручей ,светулка ,смях и тишина.
Тя умираше в ръцете му и той не можеше да направи нищо; умираше многократно- веднъж , два , сто пъти - с молба и надежда и безсилието му се умножаваше също така многократно- нещо отвътре виеше и го стискаше за гърлото . Нещо се изплъзваше и гаснеше ; този епизод се повтаряше неизменно и всеки път , и отново -смъртта идваше ,за да вземе своя пай.
Тя му беше станала пациентка , преди още да бъде нещо друго. Което , всъщност така и не се получи . Бяха се запознали съвсем инцидентно на един концерт и съвсем наскоро тя постъпи за изследване в онкологичното клиника на ВМИ. Може да се каже , че първата им среща се състоя в една градинска алея на болницата. Разбраха веднага, че са свързани.
Малко по- късно бе уточнена и диагнозата . Диагнозата се оказа съвсем конкретна - нямаше място за особени надежди . Въпреки това той , пренебрегвайки съветите на неколцина колеги , я премести в своето отделение и се зае да се пребори с болестта. Амбицията да преодолее безвъзвратното му даваше сили , но в края на краищата го изтощи до краен предел. В съперничеството между смъртта и живота , което продължи почти година , шансовете на последния се оказаха несъществуващи ; той знаеше това , но продължаваше съпротивата с дива ярост- до пълно изчерпване , докато последните часове загуби съзнание край леглото на умиращата.
На погребението не можа да отиде , тъй като сам се оказа пациент на клиниката в особено тежко състояние.
…А междувременно, маймуната все повече утвърждаваше присъствието си . Нищо не беше в състояние да я прогони; тя се превръщаше в несменяем спътник- надничаще иззад ъглите и изпод мебелите , показваше ту муцуната си , ту задника си ; понякога я засичаше как отхлупва черепа му като похлупак на делва и рови из самия мозък, който полепваше по маймунските пръсти.
Това се виждаше ясно на екрана .
Самият екран беше окото на онзи паяк в ъгъла и в него се виждаше всичко. То се разширяваше , ставаше огромно и в него надничаха вселените . Минало , настояще , бъдеще- всичко събрано в една точка и един миг , а паякът си кротуваше в паяджината. Там отново и за кой ли път изригваха пламъците на ядрените взривове , увенчаващи глупостта с подходящ финал и в едно с тракането на скелетите из изпепелената пустиня , преминаваше болничната стая с леглото на умиращата , а по време на агонията , маймуната се нахвърляше върху нея и я изнасилваше , докато той се мяташе в безсилие и мъка и нейният вик се смесваше с жаловитото скимтене на пъплещите гноми:"Доктор Грамого, доктор Грамого " а наоколо се разливаше пихтията на тяхното разложение.
Тези безформени същества се раждаха и умираха непрекъснато някъде сред душите или сред галактиките , и техните скапващи се мърши разнасяха непоносимата воня на леш.
…Маймуната се появяваше често и на най- неочаквани места. Той я срещаше и по улицата , и в леглото си , и на операционната маса.
Срещаше я зад бюрото на генерален директор, на министър или в щаба на главнокомандуващ ; понякога физиономията и се ухилваше от огледалото или от телевизионния екран. От портрета на стената вместо любимото лице надничаше космата муцуна ; сънищата му бяха изпълнени с маймунски истории.
Отначало се опитваше да я прогони : крещеше и хвърляше по нея предмети , но тя идваше от другата страна. Наглостта и беше безгранична .
Тя се явяваше като консултант , тя му подаваше скалпела и пенсетите . Тя умираше и тя оживяваше на операционната маса. Понякога сама грабваше скалпела и режеше плътта на равни широки ивици като говежди шол , а по пода се търкаляха крайници и пълзяха бледозелени черва и полови органи - омесени в лугата.
Тя го разделяше от майка му . Винаги , когато отиваше да види майка си на село , маймуната хленчеше в мозъка му и този хленч беше ужасяващ. Страхуваше се , че един ден може да намери майка си , превърната в маймуна и престана да ходи. Писмата и ставаха все по- жални и все по- продължителни , докато се превърнаха в непрекъснат хленч.
Тя присъствуваше и на срещите му с Мария . При всеки опит да я прегърне , към което се стремеше с неудържима нежност, откриваше внезапно , че вместо крехкото женско тяло , държи в ръцете си косматото туловище , което го изпълваше с отвращение и гняв. Маймуната побягваше , крещейки злорадо и този крясък го връщаше на повърността , където се люшкаше тълпата и хиляди чукове блъскаха черепа му отвън и отвътре монотонно и последователно. Халюцинацията угасваше за сметка на болката ; болката отново преминаваше в халюцинация. Трудно се различаваше едното състояние от другото.
…Мария се отби още веднъж и за последен път . Вероятно дойде да се сбогува. Това стана в кабинета след една тежка операция . Персоналът се бе разпръснал по работните места , а той беше толкова изморен , че заспиваше на стола . През главата му прескачаха съвсем странни безсмислици : някакъв зелен храсталак, бистър поток от детството , щурец или славей; една муха , която бръмчи из стаята и се стрелка ту към единия , ту към другия прозорец.
Мария стоеше пред него права и го наблюдаваше съчувствено , но сякаш - с укор. Кога беше влезнала , не успя да разбере . Фигурата и бавно изплува пред измъчения му поглед. Все същата крехка- почти восъчна фигура.
Поиска да стане , за да я посрещне , но нещо го дърпаше назад.Протегна ръце , но не я достигна.
Мъчеше се да каже нещо , но едва шепнеше. Състоянието на безнадеждност ставаше все по-определено.
Тогава тя заговори. Колко отдавна не беше чувал този глас… В него имаше и много нежност, и сериозност , и настойчивост. Нещо ново и твърдо се прокрадваше в думите и.
- Така не може да продължава- каза тя- ти си длъжен да потърсиш изход!
- Изход , но какъв?- с горчивина произнесе той - да се приспособя към смъртта ли?
- Напротив - да се приспособиш към живота.
- В моята област смъртта доминира . Не мога да твърдя , че съм я преодолял. Съществува ракът.
На тебе ли трябва да обяснявам какво означава това?
- Стига , не си струва да страдаш , заради всеобщото безсилие!- извика тя с внезапен пристъп на гняв- Кой си и какво си въобразяваш! Погледни наоколо! Смъртта доминира и в цивилните , и във военните програми , но онези не страдат; те всички до един се изживяват като патриоти и съвестта им е чиста ... При тях смъртта е и професия , и изкуство, и принцип на човеколюбие . Атомните ракети са насочени към своите цели. Ракът може да бъде преодолян един ден , но глупоста - едва ли. Кой ще спаси човечеството от собствената му глупост?
- Не зная - каза той , изненадан от неочаквания завой - не мисля , че може да се направи нещо.
- Трябва да им се "оперират " мозъците, за да се ампутира от там "маймуната "- продължи тя със студена деловитост.- В мозъка на всеки от тях има по една маймуна , която непрекъснато напомня за произхода им и търси изява за маймунските си амбиции: една краде, друга убива , друга умира от преяждане , друга доносничи и клевети, друга се нахвърля върху политическите си съперници, друга обявява себе си за "прима маймуна"- най-непогрешимата, друга държи пръста си на бутоните на атомните ракети, друга се кълчи на естрадния подиум и бълва потоп от халтури…
- Едва ли нещо може да се направи- повтори той съвсем отчаян - маймуната е навсякъде.
- Прогони я! Преследвай я !Убий я! Позволени са всички средства…
Мария си отиде така бързо , както беше дошла . Мъглата я обгърна и бялата фигурка се отдалечи за миг ; той дори не успя да протегне ръце.
Напрегна всички сили , за да преодолее огромната тежест, която го притискаше. Тогава нещо се скъса и стъпи на земята , преминавайки в друго състояние. В кабинета нямаше никой . Само една космата сянка се мярна зад завесите и изчезна.
Още тогава взе решение да се справи с маймуната.Това беше наложителна мярка. На следващия ден донесе от някъде в къщи вълчи капан и го прикри зад завесите .Зачака възмездието с нетърпение.
Една нощ , когато тишината ставаше все по- непоносима и в съзнанието му пъплеха влечуги , капанът изтрещя и цялото пространство се продра от ужасяващ маймунски крясък. После видя как тя се мяташе зад завесите , притисната от стоманените челюсти. В края на краищата маймуната изостави единия си крак и изчезна някъде през ключалката , като раздираше мрака с писъците си. Макар и откъснат , кракът все още комвулсираше и тогава той откри , че това изобщо не е маймунски крак , а по-скоро - от кукла , защото на мястото на раната зееше дупка и беше кух , а от вътре си изсипваха кръгли книжни късчета . Една обикновена манекенска дрипа. Той я грабна и я захвърли по стълбището. След което се събуди . Стаята беше празна и всичко си стоеше на мястото.
Разбира се, след време, маймуната се появи отново и той измисли друга хитрост. Прекара зад завесата голи електрически проводници и ги включи в контакта. Маймуната се хвана още същата вечер и писъците и дълго раздираха мрака , а тежката воня на изгоряла мърша изпълни пространството. Когато отиде да провери резултата, върху проводниците висеше скапана маймунска кожа и след като я побутна , тя се разпадна.
Събуди се прав сред стаята . Отново нямаше нищо.
Наскоро маймуната се появи отново с нова кожа и клекна в коридорчето в типично маймунска поза. Даде и чаша с циановодород ; изпи съдържанието и се оригна доволно.
Стреля от упор в нея- тя улови куршумите и ги нагълта като бомбони.
Тогава разбра , че не може да се прилагат подобни издевателства ; безсмислено беше да продължава и реши да си послужи с по- финни методи.
Това му отне доста време . Започна да изучава маймунските предпочитанията и скоро установи , че ужасно и се нрави естрадния жанр от телевизионните програми . Веднага пролича , че някои изпълнения от фасона :" Любов, любов, чуй моя зов !…Аз търся тебе , ти търсиш друг , той търси друга и т. н." я хвърлят в луд въсторг ,а в същото време само един акорд на Моцарт или Стравински я кара да прави яростни гримаси . Много и импонираха Латиноамериканските сапунени сериали , както и филмите на ДЕФА по телевизията , особено -с криминално-приключенски или партийнокомсомолски характер , особено там , където "соцкаубоите" , след като са направили врага на пух и прах с яките си мускули и точния си мерник , цитират Платон и Комфуций , все едно са хоноровани професори по философия , ако не в Магнаурската школа то поне в Кембричкия университет .
Понеже подобни теми преобладаваха в телевизионните програми , докторът се принуди да повреди телевизора , изхвърляйки няколко лампи , но въпреки това една вечер на екрана се появи самата маймуна и с изумителен талант, на който би могъл да завиди дори Гойко Митич ,изигра ролята на положителен герой.
В края на краищата , телевизорът беше окончателно изхвърлен, но маймуната не се отчая. Тя се впусна в самодейно изкуство , импровизирайки нещо като естрада , където се изпълняваха песни на протеста. Беше и композитор, и поет , и аранжьор, и изпълнител и пееше едновренено на няколко гласа , под съпровода на електронна гайда и други по- малки гайдички.
Освен това , правеше живопис, естествено , придържайки се към "здравия реализъм"; особено пейзажите бяха така детайлно изпипани - всяко листенце си бе на мястото- че дори самият Шишкин би могъл да се възхити.
Не ще и дума , че пишеше сценарии, новели , романи, в които соцреализма триумфираше безапелационно. Нищо не можеше да противостои на това "творческо дръзновение".
Докторът купи магнетофон и домъкна отнякъде един сватбарски моноусилвател с грамадни тонколони , които инсталира в апартамента.. Това означаваше , че "хвърлената ръкавица " е приета и предстои борба на живот и смърт. Мерките бяха драстични.
Той пускаше касети с класическа музика и след като си запушеше ушите с тампони ," издуваше" усилвателя докрай . Маймуната крещеше неистово , за да надвика усилвателя , а той си слагаше мокри кърпи на челото . При тези условия , класическите произведения на Брамс , Бетовен, Шопен звучаха като " Патешкия танц". Тампоните не помагаха , защото крясъците идваха отвътре.
Събуждаше се вцепенен от главоболие , за да затъне в нов кошмар.
Борбата продължаваше с променлив успех ; в "сраженията " се хвърляха все нови и нови средства,
докато -в края на краищата -маймуната" седна на масата за преговори ."
Това стана една вечер, след поредния ожесточен сблъсък на различни децибели, когато силите на противниците бяха на изчерпване.
Отначало му направи впечатление необичайната тишина. Той беше толкова отвикнал от нея , че веднага се сепна от вцепенението и в първия момент помисли , че маймуната си е отишла , но всъщност се беше случило друго. Тя седеше пред него на масата с необикновено скръбно изражение и мълчеше. Мълчанието изглеждаше нов момент в тактиката и стратегията ; все му се струваше, че ще го изненада с някой гаден номер. Постепенно световъртежът премина и предметите придобиха конкретни очертания . Същевременно той забеляза , че паякът в ъгъла беше умрял - малката неприятна гадина висеше в паяджината като изсъхнала шушулка . Освен това в прозореца затрептяха дребни звезди - едно обстоятелство , което отдавна беше изчезнало от вниманието му и тяхната поява го наведе на неочаквана мисъл. След нея се появиха и последствията , които смътно бе предугаждал .
…Изведнъж откри , че вместо косматото чудовище , отсреща седи самият той.
По- точно беше нещо като огледален образ или "брат - близнак"- това не личеше съвсем ясно.
"Близнакът" се усмихваше съпричастно , но намеренията му не можеха да се разгадаят.
Неговото присъстие предизвикваше тревожни предчувствия. Въпреки пълната идентичност, доктор Аров го възприемаше като определено чужд и се настрои враждебно . Опасяваше се да не е нов трик на маймуната - особена форма на метемпсихоза - , с която се опитва да го изиграе.
Усещаше, че му предстои необичаен разговор и се опитваше да бъде нащрек. Сякаш имаше пред себе си някакъв невероятен съдник , който си е наумил да го злепостави.
Мълчанието беше нарушено от госта.
- Чудиш се защо се срещнахме ли?- заговори онзи с ехидна усмивка.
Подозренията се потвърдиха . Доктор Аров почувствува нарастваща досада.
- То си е за чудене - троснато отвърна той- преди малко тук се разполагаше една пееща маймуна , а сега - някакъв едноутробен близнак, когото не познавам . Писна ми от кошмари.
Едва се крепеше от умора . Настроението му беше отвратително.
- Сърдиш се ,все едно виждаш в мое лице претендент за бащиното ти наследство- с коварна веселост подхвърли близнакът - уж братя , а ей на - няма братска любов и туй то. Кошмари било, това било , онова било … А разправят - чиста съвест - спокоен сън и други такива.
- Ти да не си въплъщение на моята съвест?- сряза го докторът. Той никак не се церемонеше с госта - Вероятно ще кажеш , че и халюцинациите на хипертониците се дължат на угризения.
- Като оправдание звучи убедително - произнесе насмешливо онзи - но само за лаиците. А пропо- съществуват ситуации , които сме склонни да премълчим не само пред другите, но и пред себе си.
- Изплюй камъчето!
Разговорът ставаше все по- неприятен . Досадата на доктор Аров се превръщаше в ненавист. Очевидно онзи се опитваше да го шантажира.
- Проявявам интерес към успехите ти в борбата с рака. Ако се съди по декларациите и отчетите , които могат да се чуят на разни отчетноизборни събрания , би могло да се заключи , че тази болест е - кажи- речи- на колене пред тебе и твоя екип.
Докторът кипна.
- Даже и да си пратеник на дядо Господ - подметна гневно той - упълномощен свише да проконтролира моите начинания , аз няма какво да споделям с тебе.
- Доколкото схващам , ръкоплясканията при вас се дължат не на резултатите, а на декларациите - не е съществено какво ще постигнеш , а какво ще обещаеш.
- Това схващане не ми принадлежи. Върви да се заяждаш с политиците; аз съм обикновен хирург и мога да боравя само със скалпела.
- Зная , зная - твоята компетентна намеса е спасила много раково болни …
- Не се подигравай ! Ти какво предлагаш- да оставим хората без никаква помощ ?
- А не е ли все едно за един безнадеждно болен , обхванат от метастази човек, дали ще умре с помощ или без помощ - доколкото може да се нарече помощ една предварително обречена на неуспех хирургическа интервенция?
- Всяка инициатива укрепва надеждата .Не е възможно да се стои със скръстени ръце .
- Не си въобразявай , че правиш нещо съществено . Ако се отнася само до надеждата , вместо на хирургическата маса , пациентите ти могат да отидат на черква . Там поне лъжат по- ловко и не си служат със скалпел.
Доктор Аров пребледня . Онзи уцели болното му място. Същевременно не можеше да се оттърве от чувството,че разговаря сам със себе си. Но реши да защитава възприетата теза. Дори и от себе си.
- Нашето предназначение е да продължим и евентуално да запазим живота на пациентите . Това ти е добре известно.
- Известо ми е . Амбициите са похвални .-усмихна се снизходително онзи- Но тук става въпрос не за амбиции , а за резултати.
По- скоро удължаваш агонията на обречения. Вместо да се освободи час по скоро от това непоносимо състояние , ти го истезаваш още няколко месеца. Според мен , удължаването на агонията не е израз на особена хуманност; бих го нарекъл - обратното.
- Лекарят не е пророк , за да може веднага да прецени , дали страданията са безполезни или има смисъл да бъдат продължени ,докато трае лечението. Не мога да бъда привърженик на ефтаназията . Трябва ли да се повтарят азбучни истини , че понякога цената на едно такова страдание е самият живот .
- Не говорим за ефтаназия, а за смисъла от конкретно лечение. На тебе не може да не ти е ясно , че що се отнася до рака , тази предпоставка поне за сега е равна на нула.Твоето участие има значение само дотолкова , доколкото да не бъде закрита длъжността .
- Тази констатация е преувеличена . Не може да се твърди , че всички усилия са безуспешни. В докладите на комисията към отделението съществува определено мнение по този въпрос. Случаите, приключили с успех не са никак по- малко от останалите.
- За успешни случаи може да се говори , ако това не се отнася до рак с установена и утвърдена диагноза и с метастази. Ти , като специалист не може да не си го проумял отдавна.
Доктор Аров посрещна тези обвинения с нарастваща мъка . Все по- убедително се промъкваше подозрението ,че маймуната се е напъхала в собствената му кожа , че това е самият той , само че с друга същност- може би една съвсем "маймунска същност". Не изпитваше никаква симпатия към тоя самонадеян тип, въпреки очевидната идентичност със себе си. Гледаше собственото си лице така, както може да се погледне натрапник. Беше съвършенно чужд и неприятен . Той самият- чужд и неприятен сам на себе си - това не можеше да се уточни. Очакваше всеки момент маската да падне и маймуната да се захили отсреща с характерната си гримаса.
Но онзи продължи с обвиненията :
- Въпреки хуманната същност на твоята професия , дори и да пренебрегнем някои неудачи , които според теб и съсловието ти са неизбежни , не мога да премълча останалите факти.За безпристрастно отношение към всички пациенти едва ли някой може да бъде похвален. Когато се появи по- популярна личност и пожелае да ползува своите прероргативи , служителите на Ескулап не му отказват това . Манипулира се според служебното положение на тази личност и изявите и в обществото . Не може да се сравнява отношението към нея и към останалите болни. Не е един и същ начинът на лечение и не се използуват едни и съще методики и лекарства , поради факта, че по- добрите лекарства са по- скъпи и по-трудно се доставят. На "важната личност" се предоставят специални условия. Осигуряват се скъпи вносни лекарства с по -силно изразен лечебен ефект, ангажират се най- добрите специалисти , полагат се максимални грижи , прави се всичко , което за останалите пациенти е недостъпно. Не е едно и също отношението към близките и към случайните хора . Колкото и срамно да звучи , понякога съществена роля играят ходатайствата и рушветът.
- Обвиняваш ме в субективизъм , но мога ли аз да променя тази ситуация-изпъшка доктор Аров.
- Ти се примиряваш с това . Дотолкова се примиряваш , че дори не го забелязваш, сякаш е нещо съвсем нормално и неизменно.. Не искаш да си разваляш добрите отношения с този и онзи . Не искаш да се обременяваш с допълнителни разправии и да застрашиш кариерата си ; трябва ти спокойствие , а което е било , пак ще си бъде . Изход няма.
- Едва ли може да се твърди , че съм затънал в самодоволство . Нито аз , нито кариерата ми са процъфтели. Твоето присъствие тук не ми говори подобно нещо.
- Обвинявам те не в самодоволство , а в страхливост.Страхуваш се да се изправиш срещу неправдите , приемайки безкритично внушенията на пропагандата , че те не съществуват . Страхуваш се да застанеш на страната на истината и да заявиш пред света, че което е черно , си е черно , а не - бяло.
- Слушай! Я не се изхвърляй толкова и не се прави на герой !- кипна доктор Аров - Твърде малък съм , за да се боря с неправдите . Това не е постигнал още никой и никъде…
- Ти не си от тях нали? Ти си един скромен поданик , който си има една хуманна професия и няма смисъл да тича да оправя неправдите . Да му мислят тези , на които това е работата.
- Не се заяждай ! Аз просто не мога да постигна това .
- Защото си много зает- клъвна го онзи- толкова много , че не ти остава време да отидеш да посетиш дори майка си на село. От кога не си ходил , от кога не си и се обаждал?
- Остави майка ми на мира!- кресна докторът , но една стрела се впи в сърцето му - Прекалено нагло си пъхаш носа навсякъде .
- Пъхам го , защото такава ми е работата - подхвърли другият - на този свят все някой трябва да казва истината .
- И така - какво искаш от мен?
- Откровено казано , твоите проблеми престанаха да ме интересуват . Дойдох да взема Мария . Не трябва повече да я виждаш . Тя не ти принадлежи.
- Мария?
Доктор Аров почувствува внезапна отпадналост. Нещо го стисна за гърлото .
- Но тя е мъртва отдавна .
- Ти не можеш да кажеш дали е жива или мъртва , след като не знаеш до къде се простира животът и до къде- смъртта. Нейното място не е тук - при вас.Тя не трябва да остава нито миг в един свят , където не е преодоляно маймунското начало и е застрашен от самоунищожение. Тенденцията е повече от ясна след като съсипаха природата, след като разделиха човечеството на "свери на влияние" и политиците се карат за" петалите на умрялото магаре". Тук ще остане само един некролог от Мария , за да ти напомня за твоето безсилие като лекар и за вашето безсилие като разумни същества да се справите със собствените си проблеми.
- Но кой си ти ? От къде идваш?
Доктор Аров не можеше да дойде на себе си. Разбираше, че се случва нещо непонятно и необяснимо . Гневът му премина в изумление.
- Кой си и какво търсиш тук?-повтори той.
- Това едва ли е от особено значение - презрително вдигна рамене онзи - да допуснем , че съм доктор Грамого - твой близнак и антипод от обратната страна на битието . Може да се каже още- твой " нероден брат" . Наричай го както щеш. Може да съм дошъл от "онзи свят " или , примерно - от "Универсума на Гмох" , ако имаш представа за какво се отнася. Ще уточня - намира се отвъд бариерата на Шварцшилд. В безкрайността събитията се повтарят , но от обратната страна и в обратна посока . Така Демиургът е постановил.
- Ти си …
- Доктор Грамого от "Универсума на Гмох"- повтори онзи- командирован тук , за да донесе малко разум на тези нещастни аборигени. Но не успял…Мисията е пълен провал.
- Това са глупости - вероятно бълнувам или полудявам- произнесе замислено доктор Аров - впрочем , като че ли съм очаквал нещо подобно - онази маймуна не напразно се мотае наоколо.
- Маймуната ви я оставям, за да ви напомня не само за произхода ви и милионите години еволюция , но и за истинската ви същност, която прикривате един от друг , както и от самите себе си. Тя си е ваше- човешко произведение и ще си остане тук. Когато допускате съзнателна мерзост или компромис със съвестта си , тя ще ви показва муцуната си и ще ви се усмихва . Маймунската усмивка определено допада на индивидите от хомо сапиенс .Вероятно ще ви се покаже с цялата си красота в мига , когато с овчото си примирение допуснете да бъде унищожена планетата на която живеете. До сега ви пазехме от вас самите , но стига толкова ! Умът не може да се налее . Оставяме ви на собствената ви съвест , ако съществува такава.
- Лъжеш -простена доктор Аров- от къде знаеш, че може да се стигне до там ?
- Не е много трудно да се досетиш : това престъпно оношение към природата,безконтролна популация на примитиви, това твърдоглавие , тази военна истерия,заплахите, взаимните обвинения в едни и същи прегрешения, недоверието , непримиримостта , неотстъпчивостта , глупостта… Глупостта , която крещи от всяка трибуна .
- Лъжеш - повтори докторът- обвиненията ти са неоснователни .
- Затова ли сте на ръба на катастрофата?Знаеш ли колко остава до натискането на бутоните? Знаеш ли какво се случва с една планета с настъпването на парников ефект?
- А какво да се направи?
- Като сте неспособни да направите нищо, ще чакате! Ще чакате като добитък пред кланница . Може пък да ви се размине . Въпрос на шанс. Представи си , че изведнъж кланницата рухне …
Какъв голям шанс!
- Не е много утешително . Катастрофи , болести, смърт. Само това ли е останало?
- Трябва да се доберете сами до "панацеята", ако изобщо оцелеете . Така е разпоредено.
- Разпоредено! Но кой ? Кога ? Защо?
Въпросите се тълпяха като прегладняла глутница , а отговорът се бавеше. Отговор не последва.
Вместо това отнякъде долетяха множество шумове: Тракане на врати , разместване на мебели , гласове , бръмчене на транспортни средства - всичко това нахлу като лавина и изпълни пространството.
В прозореца нещо затрептя , а горе - в бездните , където мракът отстъпваше своите позиции, една червеникава звезда избледняваше бавно и изчезна.

Р.С.Радев 1984 г


Публикувано от BlackCat на 10.03.2006 @ 06:23:06 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   radi_radev19441944

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

25.01.2022 год. / 19:50:53 часа

добави твой текст
"Маймуната на доктор Грамого" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Маймуната на доктор Грамого
от salza (lorien575@abv.bg) на 12.03.2006 @ 08:22:23
(Профил | Изпрати бележка)
Да, удължаването на агонията не е хуманен акт, също и неумението да се види човека, а не само пациента....


Re: Маймуната на доктор Грамого
от radi_radev19441944 на 12.03.2006 @ 19:18:03
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Това нещо ме измъчи . Но е много старо и не успях да го променя . Тогава бяха други времена-съществуваше заплаха .Но и сега съществува. Не по-малка.
Благодаря ви.

]