автор: pisana

Тихо е.
Чувам кръвта си
говори ми ясно и бавно.
Пътува в далечни страни,
непознати.
Размива се.
Тъжна е капката в мен,
разделена.
А в детството
някога много отдавна
пълна, празнуваше
бъдния ден.
На раздяла ли?
Цялото -отдавна го няма.
Просто природа,
а с частици изпълни света.
Тихо е много е тихо.
Зная, не е самота
просто е нещо
от мен неразбрано.
А уж мъничък станал света.
Празници чукат
зад вратата е празно.
Спомен било е ,
пак сме деца.
Живота ни днеска пирува
с капчици от кръвта.