автор: sradev

предишна дупка

Ех, нещо Метлата си харесала някакъв римски войник.


- Запознайте се, това е Марко. Той ми помогна да забравя за Владетеля на Мъдростта. Той много се беше пристрастил към Истината. А Марко е истински! Ах, какво е котенце! Мяу!

Гледам го - мяза на около 20 години по-млад от Владетеля. И на около 10 години по-млад от Метлата. А тя една омекнала, свила се, гримът на мислите й се поизтъркал, повече на парцал заприличала.

- Много се радвам, Марко. Надявам се, че ти ще се погрижиш за старата вещица.
- Мяу! - отговори Марко.

Качи се на парцала Паци и мяу-мяу-мяу - отлетяха към центъра на Галактиката да търсят войни.

Забелязвам на земята - след тях остана един пиринчен пръстен. Това ще да е пръстена на Владетеля. Ами да, като сменяш пръстените винаги един е излишен. Той, излишният разбира и сам си отива. Изпратих го веднага по бързата поща на Отслабналата. Дано поумнее.

Но няма какво много да се мотая тук. Мен работа ме чака - уговорил съм се с Вещицата, Свин-Кси, Пеперудата, Рицарите, Веселяците,... ще трябва да подлея градината на изяденото, да почерпя хитреците, Мариите, Поразиите...
Та нали затова по-рано се намърдах в дупката. Дори провизии за из път не си приготвих.

Ето, наблизо е пазаря. Дяволи - колкото искаш.

Още отдалеч се затичва едно дяволче:
- Бате да ти косна една магична монета, а? Ефтино я давам - пет пари.
И наистина - на монетата зелено на червено, на српски написано "5 пари 1965".
Нумизмат ще рече, щото от тогаз голяма инфлация имаше.
- А какво й е магичното?
- Много е умна! Всеки втори път не познава!

Такива монети под път и над път. Мен ми трябва много магична монета. Малко по-нататък едно по-голямо дяволче.
- Батии, да ти шитна една маагична монета, а? Гооляма работа! От пет пътя 4 не познава.
- Да не е фалшива?
- Фалшивите ги продават на Гаус кривите. Тая може и да смята. Ето като я попитаме колко е 2+2...

Отминавам по-нататък в пазаря.
- Комшу, да ти дам една магична монета. Почти нищо не познава. На сто пътя един й се случва да познае. Нищо, че е очукана. То е от многото хвърляния.

Една бабичка по-натам продаваше домашна монета - едно си знае, едно си бае.

Срещам и дяволица:
- Дай сто пари и ще ти дам монета, дето не знае дали знае. Ама много познава, да знайш. Веднъж на хилядо и пак не е сигурно.

А един съвсем бял дявол:
- Най-непознатата монета, моля. Нито веднъж не познава!
Огледах я отгоре, отдолу - няма лъжа, няма измама. Чиста проба. Магичният отговор гравиран правилно "точно така".

Ама на мен ми трябва монетата "на прав път си". Къде ще я намеря в тая дупка - всички пътища са криви.

Изморих се от пазаруване и приседнах на един безпътен камък. Нещо ми сивичко наоколо - взирам се и що да видя - душата ми седи на камъка и вече пуши цигара.
- Здравей, душа, какво правиш тука?
- Е па кьорав ли си? Седя и пуша.
- Нещо да те боли?
- Като взема една дряновица та ще видиш едно "боли"!
- Тежко ти е, виждам.
- Не ме ядосвай! Я виж с колко буклуци си ме натоварил. А сега и с този въпрос "Тежко ли ти е?"
- Е, душа, потрай още малко и ще се измъкнем от тази дупка. Хайде, от мен да мине, ще оставиме онази обида под камъка. Нищо, че ми е любимата.
- Да, натовариш ме със задължения, а после и обидата ми тръшнеш на главата.
- Няма бе, душа, няма вече! Ей тук, под камъка я притиснахме и готово. Да ни се маха от главата! Ето и шантавите планове за миналото бъдеще, и тях турихме под камъка. Хайде и добрите намерения и тях ще ги притиснем отдолу.
- Добре, поолекна ми. Ама да не вземеш да се върнеш и отново да ми ги стовариш на главата?
- Няма бе, душа, няма да се връщаме повече на този безпътен камък.

И кандиса душата, помогна, та дотуряхме камъни, сипахме му пепел от цигарите, плюхме през рамо и поехме пътя си.

Ама и тя, душата ми е една доверчива! Фаща се за всяка дума като за истинска. Пък аз вързах плановете, обидите, намеренията с една нишка от лъвски паяк, та да си ги потегля нагоре, като излезнем от дупката.

Ех, душа, душа!