автор: radi_radev19441944

Гротески

Снощи се натрясках като мотика и легнах да спя в кухнятя на дивана, защото жената не ме допусна в спалнята.Дори ме изрита от леглото и ме нарече:" пияна свиня",за което имаше пълно основание.
Поводът за напиването беше в чест на предстоящото ми уволнение от клиниката, за което бях уведомен лично от шефа, а поводът за уволнението беше не толкова недостига на пациенти,колкото онзи кален номер, дето ми бяха скроили двама колеги- доктор Мазнев и доктор Дупев, вероятно от
професионална симпатия. Тези двамата в продължение на доста години стаж като хирурзи ,бяха стигнали до нивото да отстраняват апендикси и изпадаха в паника при по- сложни операции, но това не им пречеше да създават интриги и да фабрикуват доноси. В това отношение бяха абсолютни фаворити. Поради което , в края на краищата се докопаха до административни длъжности в потвърждение на констатацията , че в република Циганария нивото в служебната иерархия нараства пропорционално с нивото на професионална некомпетентност.
Освен това тези приятели притежаваха и чувство за хумор. Вероятно поради това чувство за хумор те бяха решили да се пошегуват с мен, като -така предполагам-по време на визитация, разменили картоните на двама нови пациенти, в резултат на което , на този , на който трябваше да оперирам простатата , аз извадих апендикса и добре че в това време , докато приготвям втория, влетя старшата сестра и обясни, че станала грешка,защото като нищо щях да объркам и него- вместо апендикса , да оперирам простатата.
Вярно, че бях махмурлия от миналата вечер , но вече почти ми беше минало, а тези гадове обявиха , че съм пиянде, че от мене хирург не става, въпреки че- после се разбра- нямах никаква вина за разменените картони. Но нямах и никакви доказателства срещу истинските извършители.
Главният също се наежи и обясни, че съм бил длъжен да внимавам, защото вместо сливиците, току виж съм отрязал на някого карантиите, а освен това ме уведоми, че до месец трябва да съм напуснал.
Тази переспектива не беше много благоприятна, въпреки , че не е кой знае каква привелегия да бъдеш лекар на щат в държавна клиника и да получаваш заплата от бюджета , който - както е известно- е винаги продънен, поради "многото маймунки на един клон".
От друга страна нямах никаква възможност да създам частна практика, не само поради липса на имвестиции, но и поради отчайващата сиромащия на населението, което не би могло да си плаща лечението, особено- хирургическите услуги.
Тъй като вече не ми се разрешаваше да оперирам, седях в барчето и четях вестници. Освежих се от махмурлука с чаша водка и си поръчах кафе.Но малко след това, прелиствайки вестника от към страниците с обяви, погледът ми се спря на едно шокиращо изречение: "Доктор Ганев удължава мъжкия полов орган!
Цени народни. Справка-хирургическа клиника и т.н…" Шокиращото беше , че доктор Ганев съм аз, но и че никога не съм пускал подобна обява- дори не съм си го помислял не само в трезво , а и в пияно състояние.
Значи, някой е решил да се изгаври с мен. Но кой е той?
Мислех усилено и нещо ми просветна. Постепенно ситуацията започна да ми се избистря.
Вероятно е работа на онези гадове - Мазнев и Дупев- няма кой друг да сътвори подобна идиотщина.
Сигурно за това миналата вечер в барчето поглеждаха към мен нагло и се хилеха.
Докато се ядосвах и правех разни предположения огносно авторите на обявата, се втурна дежурната сестра и ме уведоми, че ме търсят спешно. Това пък за какво?
Оказа се , че пред кабинета ми има пациенти. Повечето бяха мъже." Брех мамка му !" Всички
държаха в ръцете си вестници и оживено коментираха. Не ги броих , но бяха доста. Осени ме неприятно чувство. Отначало не можех да загрея за какво става въпрос , но истината направо ме побърка. Влезнах в кабинета и поканих първия.
Появи се един съсухрен човечец на средна възраст с вестник в ръка. Той изглеждаше въодушевен и едва не ме разцелува.
- Вие сте моят ангел-спасител! От кога ви търся…
- Чакай, чакай, приятелю!-облещих се аз- За какво става дума?
- Как за какво- скомфузи се пациентът- ами във връзка с обявата- ето на…
2

Той завря вестника под носа ми и чак тогава включих.Там пишеше-черно набяло:
"Доктор Ганев удължава мъжкия полов орган ..."
Аха, това било, значи. Ударих се с длан по темето. Хем ме беше яд ,хем ме напуши смях. Ами сега?
Онези гадове наистина са се оляли.
- Слушай,приятелю- започнах аз полекичка- истината е , че едни пичове са си направили майтап.
- Сакън недей!- затръшка се човечецът, преминавайки на "ти"- Ти -баща, ти майка! Плащам колкото искаш- парите не са проблем. Жената ще ми изскубе пикалото, ако не наддам поне още пет сантиметра. Тя и сега хем ме млати, хем ми слага рога…
"Леле, леле, леле!"-рекох си-"Сега я втасахме".
Отворих чекмеджето, докопах едно шишенце с разреден спирт и глътнах една малка глътчица- много помага в критични ситуации. Гледах човечеца от долу до горе и от горе до долу и му се чудех на акъла. Как е възможно сериозни, възрастни хора да се хващат в такива тъпи капани като последни балъци? Чудех се какво да му обяснявам . Добре, че я нямаше сестрата- щеше да ме скъса от майтапи. После взех решение.
- Чакай малко- рекох му - да отида да събера екипа.
Направо си мислех да възирам. Те и без това , така или иначе , ще ме гонят от работа, нека поне се махна сам и по на време, докато лайната не са се разсмърдяли съвсем.
Хукнах навън , но там-в коридора се бе насъбрала огромна опашка с вестници в ръце, която ме приветствуваше въсторжено. Отвън прииждаха още. Бяха започнали да правят дори списък.
Шмугнах се между чакащите, успокоих ги , че ще се върна ей сегичка и изхвърчах от клиниката.
Хич даже нямах намерение да се връщам да ставам за смях на колегите. Но работата се оказа по сложна…
Отбих се набързо в съседната кръчма да ударя две-три глътки и да обмисля възможностите, но още не бях седнал на масата и там се изтъпанчиха двама типа с дебели глави и дебели вратове, сякаш бяха близнаци ,но не бяха. Очевидно са ме проследили , но защо? Единият приличаше повече на
булдог , а другият на изрусено прасе- дори зурлата му беше свинска.
Те се настаниха срещу мен на масата и ме загледаха продължително, без дори да обелят нито дума.
Аз също мълчах и си пиех ракиата. Напоследък преминах на "Сливенска перла", защото много ментета се появиха, а тази по-трудно се фалшифицираше. Понеже реших, че съм приключил с работата за днес, възнамерявах да цокна поне още едничко, но още не бях поръчал и "булдогът"
отсреща внезапно се намеси.
- Стига толкова , шефе!-рече той с тон, недопускащ възражение-Предстои ни сериозна работа.
Това "шефе" ме шашна. Що ли за" птици "са тези?
- Кои сте вие и каква ви е болката?
- Ние сме твоите асистенти- отговори той с подобаваща сериозност- и мероприятието без нас не може да се осъществи.
- Не разбирам какво имате предвид.
- Ще разбереш- намеси се "прасето"- хайде, че опашката нараства. Хората нас чакат.
Нещо ме жегна. Нима тези двамата тъпунгери са измислили номера с обявите? Хич не ми се вярваше - не можеше да имат толкова акъл за подобна комбинация. По вероятно е да са наумили нещо друго. Но какво?
Попитах ги , но те отговориха грубо и откровено.
- Не е важно кой го е измислил, но е важно ние да се възползуваме максимално.Хайде, докато не се е появила конкуренция…
- Ама вие сериозно ли?…
- А ти как мислиш…
…И ме поведоха обратно към клиниката. Нямаше как да се откопча. А там се бе оформил цял митинг. Те ревяха с бурен въсторг и размахваха вестниците.
Като преминахме по коридора , вече окончателно ми се изясни кой беше скроил номера.
Моите "приятели" доктор Мазнев и доктор Дупев пушеха цигари в дъното, заедно с група медсестри и се хилеха. Показах им "кукиш" и влезнах в кабинета заедно с двамата бабаити,дето се главиха за мои асистенти.Дадох им по една бяла манта и в този вид те ми заприличаха на месари от някой колбасарски цех. Невзрачникът още стоеше в кабинета и чакаше.

3

Като видя двамата тулупи с дебели вратове, чеенето му някак увисна . Сякаш предусещаше какво го очаква и направи стойка като за старт, но тежката ръка на "булдога" се стовари на рамото му и го прикова към стола.
- Това е първият пациент- обърнах се аз към "асистентите"- иска да му се удължи с пет сантиметра. Какво е вашето предложение по въпроса?
- С пет сантиметра ,значи- ухили се булдогът- ами да започваме.
При тези убедителни думи , той запретна ръкави и улови човечеца за врата, сякаш бе яре. Онзи облещи очи , но още преди да гъкне, прасето му набута един парцал в устата, след което го нагънъха на два ката в надупено състояние и докато единият го държеше в тази поза да не рита, другияг му изпраска пет равномерни шута в кльощавия задник.
Аз дори не успях да реагирам- толкова бързо стана всичко и толкова неочаквано. В края на краищата се разгневих и се наканих да ги изгоня -те бяха засегнали професионалното ми достоинство-но прасето,вероятно предугадил реакцията ми, изгрухтя нещо злобно, така че благоразумно си премълчах.
- Готово, мой човек,честито! Петте сантиметра ги имаш-обяви тържествено булдогът и освободи
човечеца, който се бе ококорил като жаба и душата му се бе събрала в гушата.-А сега плащай! Дължиш пет долара - по долар на сантиметър. Това се казва ефтиния.
Онзи дори не се сети да протестира- толкова бе изплашен и изненадан-подаде банкнотата с трепереща ръка и бързо се измъкна анавън.
- Да влиза следващия!- извика прасето и в кабинета се втурна друг мераклия. Сграбчиха го още от вратата.
Направо примрях и излезнах навън да видя какво става , защото очаквах , че онзи- първият ще започне да крещи, да прави скандали, да се оплаква и ще дойдат да ме арестуват. То само това ми липсва…
- Но за моя изненада , онзи се хвалеше. Уплахата му бе преминала бързо и той наляво и надясно тръбеше какъв съм бил знаменит доктор и какви великолепни асистенти съм имал.
- С цели пет сантиметра- казва- ми го удължиха. Да му мисли сега жената.
"Брях мааму стара!"- И това не бях очаквал . Щях да падна .
От вътре се чу приглушено изкрякване, сякаш от настъпана жаба и аз побързах да се върна в кабинета, да не би онези идиоти да направят някой сакатлък.
Те тъкмо бяха приключили "операцията" и прибираха парите в чекмеджето. Пациентът се бе ококорил и зениците му блуждаеха в пространството в различни посоки , без да могат да се фокусират.
- С цели десет сантиметра му го удължихме-обяви прасето-Същински полов атлет. Хайде, приятел ,вдигни си потурките и се омитай!И кажи там да влиза следващия!
Следващия влетя незабавно . Процедурата се потрети. Този път потърпевшият отнесе пет шута в задника. Плати си и си замина. Дори прочетох в погледа му задоволство вероятно ,че леко се е оттървал.
Влезнаха четвърти, пети, шести…цяла върволица. Престанах да ги броя. "Работата" вървеше като по вода. Навън "излекуваните" се разсипваха да ни хвалят и опашката вместо да намалява-растеше.
Бях шашнат и объркан. Такова тотално оглупяване сред народа нямаше никакво обяснение.
Нямах отговор за поведението на тези хора . Предполагах, че тези, които бяха минали през стъргата
нарочно заблуждаваха останалите , за да си гледат сеира- няма само те да са потърпевши я…
И постъпваха съобразно националния принцип:" Нека Вуте да е по-зле!"
По едно време съвестта ми се разбунтува и се опитах да протестирам, но булдогът изръмджа заканително:
- Докторе, трай си да не вземем да "удължим " и твоя!- вметна той между другото.
Разбира се ,аз си затраях. Знаех , че не се шегува.
А славата на екипа растеше.И хонорарите- също .Чекмеджето се препълни и го пресипаха в една брезентова торба.
- Да влиза следващия!- дереше се прасето. И следващият влизаше.
По едно време се появи и сестрата Веднага и разпоредих да си върви ,че за днес не ми трябва ,но ако ми потрябва ,ще я потърся.На очудения и поглед обясних , че тези двамата господа са от министерството и се провежда важен социален експеримент. След което почти я избутах навън.
4


Но най- големият шок беше появата на колегата доктор Мазнев.Той надникна в кабинета , вероятно привлечен от любопитство, но докато си отвори устата да проговори, булдогът го пипна за врата и го повлече навътре.
- Колко сантиметра искаш ?
- Но аз, но аз…-пелтечеше онзи, изплашен не на шега.
- Ясно, този е от срамежливите- намеси се прасето и бързо му смъкна гащите- хм- доста е дребничък.Мисля, че още десет сантиметра няма да са излишни.
Хем се обезспокоих, хем ужасно ме досмеша и не се намесих. Докато онзи риташе и се дърпаше, те го надупиха в средата на кабинета и булдогът му изпраска десет шута в задника с умерено темпо.
След което му прибраха десетте долара - той ги преброи на драго сърце и излетя презглава навън-дори не успя добре да се огащи.
Започнах да се притеснявам- помислих си :" Този път я втасахме- не ми мърда разговор с прокурора". Но бях шокиран до пълна изнемога , когато на вратата цъфна и ухилената физиономия на доктор Дупев. Той бе" лекуван" по изпитаната система и също си плати на драго сърце. А стига бе! В главата ми започнаха да прескачат разни щурави идеи да не би пък наистина това"лечение" да има някакъв ефект…
Надвечер опашката започна да намалява. Екипът удвои усилията и до края на работното време бяха обслужени почти всички. Останаха само няколко души, които се оттеглиха за следващия ден.
Молех се богу и се кръстех да не би накрая да се дотътри и главния лекар. Тогава наистина ми е спукана работата. Но за късмет ,този ден той не бил в клиниката.
Вместо него , в кабинета влетя едра блондинка. Само това липсваше-тя пък за какво?
Освен това се оказа, че не е нашенка, защото говореше с доста силен акцент:
- Аз…сопруга на Лугундурски посланик- представи се тя- дошла съм…направи заявка за свой сопруг.
- Какво ще желаете?- попитах с голяма доза притеснение.
- На него нужна операция. В момента той извън страна, но утре завърне се и аз…иска хубав сюрприз…
- Какви ви са изискванията?- намеси се директно булдогът.
- Ами аз мисля иска поне още десет сантиметра …или нека по-добре бъдат още двадесет…
- Ох ,бабачкооо!..-възкликна възхитено прасето-Разчитай на нас , миличка!
- Аз много разчита на вас и също така…ваша дискретност- продължи развълнувано блондинката
- и оставя предплата за ваш хонорар…
При тези забележителни думи, тя отвори чантата и извади от там пет пачки зелени банкноти по хиляда долара- всичко-пет хиляди…
Хептен огълфях. Щях да започна да я разубеждавам, но булдогът ме изгледа свирепо и бързо прибра парите в чекмеджето.
- Считайте, че работата ще бъде извършена професионално- увери я той.
- Аз не се съмнява, аз много радва се , че разрешили делово проблем- усмихна се тя и се отправи навън. Едрите и бедра се полюляваха от изобилие. Помислих си за миг какъв ли зор вижда господин посланикът на Лугундурия в леглото.
След напрегнатия ден ,"асистентите" заключиха вратата за пациенти и започнаха подялбата на прихода. Той никак не беше малък.
За мен, като" шеф на предприятието" предоставиха две пачки по хиляда долара , а останалите си ги разделиха. Всъщност, техните дялове не бяха никак по- малки от моя, а може би дори- значително по-големи, като се има предвид огромния върволяк, който се изниза през кабинета, но аз не предявих претенции. Дори се страхувах да приема такива пари и отначало отказвах, но те направо ме изнудиха.
- Шефе, я вземай парите , да не те "оперираме" набързо и тебе!- скастри ме булдогът и при такива силни аргументи , повече не се противих.
Тъкмо се преоблякохме и си тръгвахме, когато в кабинета влетя някаква неиндифицирана личност-
нещо средно между чафка и колорадски бръмбар-мъкнейки чанта и няколко папки.
Онези двамата го сграбчиха още от вратата и моментално го проснаха на пода.
- Чакайте, аз съм данъчен агент!-развика се онзи.
5

- Аха, тъкмо ти ни трябваше- изръмджа булдогът и като хвана нещастника с огромните си лапи, сгъна го на два ката и навири плоския му задник срещу мене.
- Шефе,-заяви невъзмутимо той- този път е твой ред.
С неочаквано задоволство изпрасках на държавния чиновник десет отмерени шута. Стига му толкова. Не очаквах от себе си подобна изява ,но явно голяма ще да е била любовта ми към представителите на държавната администрация,защото удовлетворението ми бе пълно.
Още не бяхме го освободили и той полетя като мълния навън. Но на вратата прасето му препречи пътя.
- Чакай, къде бързаш!-скастри го той- Не си си платил.
Как да е оттървахме се от него и се отправихме към изхода. Но и този път не ни било писано да си тръгнем. Навън изскърцаха спирачки и закъснял пациент ни пресрещна по стълбището.
- Доктор Ганев?
- Същият.
- Аз съм градския прокурор. Нуждая се от услугите ви.
Аз направо се вцепених и започнах да шикалкавя, но булдогът, който беше безкрупулен, взе инициативата.
- Но, разбира се, щом е за градския прокурор,работата не търпи отлагане- рече той въодушевено.
Върнахме се и се заехме с прокурора.По точно , заеха се те , защото на мен ми трепереха гащите.
Но онези типове , без да им трепне окото, хвърлиха толкова много ритници на нещастника, че след това той ходеше като насран. Дори не ги броиха .Очевидно са му яли попарата от по-рано и сега си го връщаха тъпкано.
След като си отиде прокурорът, звънна телефонът и аз вдигнах слушалката.
- Ало, доктор Ганев ли е?- попита мъжки глас с приятен тембър.
- Същият, какво желаете?
- Обаждам се от министерския съвет. Аз съм началника на канцеларията. Премиерът желае някой
ден да разговаря с вас.
Краката ми се подкосиха и ме побиха студени тръпки. Бавно пуснах слушалката и щях да падна.
В следващия момент ме обля студена пот,после ми стана горещо-явно много ми дойде за днес.
- Какво става, защо мълчиш!?-изкрещя злобно прасето.
- Премиерът….Обадиха се от канцеларията…
- И ти го изпусна , бунак!Асъл той е за операционната!-смъмри ме строго булдогът- Но нищо, той пак ще се обади.
- Тъкмо тръгвахме, телефонът пак звънна и булдогът грабна слушалката, но после изпсува ядосано и ми я подаде. Говореха на английски. Обаждаха се от Нобеловия комитет. След седмица щяло да се проведе заседанието с представяне на лауреатите и ме канят да присъствувам.
- Доктор Ганев? О кей?
- О кей!
…Е това беше вече като пискюл на всичко!Това обра всички точки! Тръгнах си като замаян. Но на вратата сякаш ме обляха със студена вода.
Пред мен се изправи страховита женска фигура и ме гледаше свирепо.Изведнаж изтрезнях окончателно.Беше съпругата ми.- Настъпателна, настървена , с ръце на хълбоците във форма на буквата " Ф"… Няма оттърваване!
- Аха значи така а!- кресна разярено тя- Значи такава била работата! Оправяш хорските мъже, а за себе си хич биля не помислюваш!…

Р.С. Радев 2000г.