автор: pc_indi

/още една от историите на Блян Влюбенов/

Гутов е!Пак са е възнЕсал.
Тоз път актриса е арЕсал.
-"Живота ми е-вика-сцена,
а тя е мойта МелпумЕна!"
Ми идеше да го забърша,
ма стисна ли го,шъ го скърша!
-"Шъ дойдиш-вика-на тиатър,
чи без култура си мъгла и вятър!
Тамън и с нея шъ са запознайш,
ма само, мола та,шси трайш!"
Накиприх са в сукман,с капела,
убаата блуза от дантела...
и тръгнах язе пощуряла...
Къде тиатро съм видяла?!
"Отелу"-вика-шъ изнасат,
а Шекспир е напрАу прикрасен!"
Не питах де шъ го изнасат
и после Шекспир ли ша внасат...
Нъл МелпумЕна беше зОра-
На Блянчу новата изгора!
Ма сума ти народ са сбрал-
такава убос не видял!
Излези наша МелпумЕна
напудрена и натъкмена,
ма де изкОчи некъв звер-
щурЯсал,кату въглен чер...
Кат викна онзи мти чешИтин,
увяхнаха ми,казвам ви,ушите!
Народа само зяпа и мълчи.
Ма оня вечи взе да я душИ!
Си викам:Тоя батисА жената!
Ей са шъ му строшА главата!
А то било на ужким,на игра...
Ма де шъ знаи тъз глава!
Кат зейнах тамка кату хала,
на крак изпраих цялта зала:
"-Нъл щяхя тоз да го изнасат?
Какво са ощи мотулЯсват?
Зиян женичката утиде!
Ей са той мене шъ ма види!"
През три стъпАлата ги скОкнах
и Отелуто докОпах.
Таквоз тиатро развъртях,
едвам арАпа утърваха.
Ма МелпумЕна са разсЪрди
и мене,че и Блян изпъди.
Сига ми е сърдит гуркия...
Аман ут мойта простутия!
Шъ ида прошка да му искам
с бутилка маркуво уиски.
Ма тъй де!От добра душа
са фърлих любовта му да спася...