автор: pc_indi

Уморен от очакване,
денят се разплаква.
Твоите стъпки не чувам.
По стъклото събирам
кристалните капки
и профила ти рисувам.

Подреждам си дните-
на"с теб" и "без тебе".
Равносметката е печална.
Обзема ме страх
от тази потребност
да те обичам фатално.

На забавен каданс
всеки спомен завръщам
и отново те изживявам.
Няма те.Себе си ли прегръщам?
Надеждно заспивам
и.....остарявам...