автор: veniamin

Андромеда, Андромеда...
Във картината загледан,
виждам голотата твоя,
как се крие днес от зноя.

Ти във Аргос си почиваш
под една огромна слива,
вече толкова голяма,
че в картината я няма.

Ах, нима не е усойно,
мястото без птици пойни?

И къде е тук Персея?
Може би, над теб се рее...

Но едно сега е ясно,
в таз картина ти е тясно.