Безпаметно,
мъртво пияна
от твойта любов
залитам по улици,
пълни със страст.
Наивно е да вярвам,
че има завинаги.
Забавно е
да ме опиваш всеки ден.
Забравяйки коя съм,
нов живот живея.
И когато един ден
си тръгнеш от мен,
ще си спомням очите,
които ме обичаха
и бдяха над мен.
В друг няма да ги търся.
Те са единствени.
Веднъж загубя ли ги,
никога не ще са мои вече.
Това ще бъде мойто наказание -
да ми бъдеш мечта,
да ми бъдеш звезда на небето
в безсънните нощи,
а когато сладко спя сутрин,
да си лъч слънчев и да ме будиш.
Това ще бъде мойто наказание...
добре, така да бъде!
Поне ще те усещам,
че си някъде до мен!