автор: azz

Като гръм,
като сън,
като ярост,
като устни
бродиращи птици по жиците,
като стон,
като вятър
опарен,
извървявам с очите си скитащи
девет просеки,
изгризани в хляба
на скимтящо, изгонено утре,
като червей със седем сърца
прокопавам
тишината до теб и навътре.