Минават векове...тишина и звук,
Ала светът е вече друг,
Глас човешки щом чул се тук.
И за да остави разумът следи,
Явили се светли умове преди,
Те букви дали на свойте народи.
Ази, буки, веди... Кирил и Методий.
Нима ще има интернет,
Азбука ли, няма отнапред.
Буквите мост във времето градят,
Умора те не знаят,
Книги, послания...творят.
Влюбените "ОБИЧАМ ТЕ" със
-устни пишат
И "МАМА" мъничките сричат.
Тез послания не губят сили,
Е ли списват ги буквичките мили!