автор: mavar

Дъждът отмина! Зад облъка и слънце просветля.Врабчетата,
отново от стрехите, забързани нанейде отлетяха
и само ти във стаята остана-неканена, незвана, нежелана.
Във ъгъла на срещната стена немирно зайче заигра. Момчетата,
отвън на двора във локвите вода слънца беряха,
и никога за тебе не узнаха.

Защо ли се роди? Защо те има? Децата там отвън,
и те ли ще желаят порастнат ли за тебе да узнаят,
или тогава слънчевите дни ще бъдат много,
и пак понякога ще има дъжд, но ще вали когато искат,
и бурите ще идват по поръчка за да каляват волята.Насън,
най-трудните науки ще преминат, ще разгадаят тайни,
за които сега със теб не можем и да мислим...!

Дано да е така! Не искам да завиждам на днешните момчета,
затова, че радостни във локвите вода слънца беряха,
на отлетелите забързани нанякъде врабчета.
Не желая.
Защото само ти във стаята със мен остана,
неканена, незвана, но желана...