автор: edos

Руши ме мъка напластена,
сълзите се калцират в мен.
И нямам сили да простена,
и се разпадам ден след ден.

На теб какво да ти предложа,
дали очакваш нещо ти?
Душа в нозете ти да сложа,
страдална пак ще излети.

Поне сърцето не откри ли?
В калта покрито е с ръжда.
Не искам песове дръгливи
да го заръфат под дъжда.

Не искам клетото ми име
на тъжен помен да бледней.
Ще мине време...забрави ме.
Не връщай спомена, недей!