Усмихвам си се. Изведнъж
съм станала добро момиче.
И имам най-добрия мъж
и ( Тук се смея.) го обичам.
Наопаки ли е светът
или съм в грешка?
Изобщо вече не държа
да ми е смешно
или да правя дивотии
напук на някой.
Невинно. Мляко ми се пие
и то с каймака.
И ми се пее детска песен.
Ех, как го мога...
Мъжът ми ли? Не му е лесно
да гледа строго,
да е умерен като слуша
какви ги плещя.)))
Къде е виждал как се сгушва
щастливо вещица...
И тъй нататък.Нямам време
да доразкажа...
А песничката ми е бременна
от много жажда.
И ще родя едни такива,
съвсем алисени...
Оказа се, че ми отива
да бъда слисана...