автор: alisa

През подранилите треви,
за да не кажа през просото.
Понякога така боли,
че няма нужда от "защото".

Светът е евтин сериал.
Играли сме такива много.
Не може да ми стане жал,
но зная как се казва "Сбогом"

на разни дребни нещица
и други разни - все излишни.
А "Добър вечер, самота!"
е отработена привичка.

Вървя. И си измислям път,
пък пътят нещо лъкатуши.
И по-добре, да премълча,
че просто си обирам крушите.

От предпоследното "Нали?"
до следващата ми отсрочка
ще трябва да ме заболи...
И след това ще сложа точка.