автор: angar

Три години се караме-
камъни остри.
Все със същите нарицателни -
аз глупак, а ти - проста!

Три години планетата
се задъхва с проблеми.
Но те всички оставаха
надалече от мене.

Аз живеех потиснат,
аз се движех приведен
под неизменната грижа -
помиряване с тебе.

Много средства опитах
себе си да превъзпитам.
Но има ли нещо лошо
или пък нещо хубаво,
за което не би могла
да ми бъдеш сърдита?

Всичко си има граници -
край на нашето каране!
Дали ще поумнея или ще полудея -
като край на приказка идва
нашето разделяне!

Да забравя това нещастие!
Да забравя как се наричахме!

Пожелавам ти много щастие!
Все пак, някога те обичах!