автор: Rossa

Денят е толкоз каталясал
от работа и грижи,
че сам дори не забеляза
кога се е изнизал.

От сутринта накриво тръгна,
изпусна си трамвая,
опръска го кола, на ъгъла
зло куче го залая.

На работа пристигна пòтен,
с колегите се скара.
Гаднярчета, на него своите
задачи все стоварват!

А после брат му се обади -
с парите бил закъсал.
Май пак любовница е хванал,
без трица във гъза си!

По пладне шефа го повика
да слуша простотии -
как малко му били парите,
едва ли не фалирал!

Следобед звънна и жена му,
че пак ще закъснее,
събирали се там приятелки
и накъде без нея?

Най-после се прибра във къщи,
наля си ром със кола
изгълта го от раз и грохнал
се пльосна на фотьойла.

Заспа със дрехите. В съня си
бе летен и безкраен,
безгрижен, неизменно слънчев
и с милион приятели.

След миг жена му го разтърси -
бе съмнало. На работа
Денят пое отново бръснат
сив, уморен и схванат.