Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Chri
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13955

Онлайн са:
Анонимни: 402
ХуЛитери: 0
Всичко: 402

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Януари 2022 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаРазгромът
раздел: Разкази
автор: radi_radev19441944

Гротески


Войските на генерал Граундър напредваха безпрепятствено в Балканския регион и скоро навлезнаха в един район , където според картата би трябвало да се намира нещо като държавна граница. Наистина тук-там се виждаха изпочупени и натъркаляни по земята цементови колове и парчета бодлива тел, а малко по-късно един офицер посочи килнато на една страна парче от табела, където с полуизтрити букви на "Кирилица" се четеше част от надпис "…ария ".
Колоната спря и генералът , който се движеше най -отпред с бронирана военна кола, заедно с висшите офицери от щаба излезе навън и насочи далекогледа по посока на придвижването.
Огледът не даде никакъв резултат. Във въпросния участък се забелязваха само тръни, камъни и някой-друг изгнил дънер. Ситуацията беше обезспокоителна.
- Смит-обърна се шефът към началник-щаба- какви са данните от разузнаването?
- Никакви, Сър -отвърна притеснено офицерът-там няма нищо.
- Какъв е докладът на групата от ЦРУ?
- Според тях няма придвижване на войски.
- Данните от авиацията?
- Също такива ,Сър .
- Спътниковото разузнаване?
- Съответствуват с другите -няма разлика.
- Лошо, много лошо -измърмори генералът - ще трябва да се придвижваме слепешката, а
противникът вероятно се е замаскирал някъде наблизо и изчаква да ни удари от засада.
- Да ги подложим на обстрел,Сър- обади се плахо един млад офицер от обкръжението.
- Глупости, кого ще обстрелваме- ти виждаш ли нещо, което да ти прилича на противник?- сряза
го генералът и разпореди:- Движение напред по фронта! Бавно и много внимателно.
След което колоната потегли в предвидената посока.
В действителност ,въпросната държавица, намираща се в най- задръстената зона на Балканите, наскоро се самообяви за поредния 55-ти или 56-ти щат на САЩ. След дълги крамоли и разправии между политиците, смени на правителствата , предсрочни избори т.н., президентът подаде оставка, поредното правителство обяви банкрут на държавата и забягна в чужбина, банките фалираха, фабриките бяха разграбени и машините- продадени за старо желязо, армията и полицията започнаха личен бизнес най - вече в охранителния бранш, а парламентът, преди да се саморазпусне , прие закон, съгласно който територията беше обявена официално за част от великата държава отвъд океана. Забиха дори многозвездното знаме на пилона , като не забравиха да прибавят още една звезда. Оставаше само войските да пристъпят към ефективното присъединяване, съгласно една от клаузите на договора. Проблемът беше , че можеше да се появи съпротива от отделни групи ултранационалисти и бивши комунисти на преклонна възраст , които посрещнаха решението на нож и обявиха , че ще се съпротивляват до "последна капка кръв" срещу "агресията" и ще възстановят "величието" на въпросната държавица, сякаш някога го е имало.
Разбира се, това обстоятелство не можеше да се вземе на сериозно, тъй като някакви групички от жалки фанатици не биха могли да се мерят с огромната и модерно въоръжена армия на великата държава, която на всичко отгоре знаеше добре да защитава "жизнените си интереси".
А както е известно , жизнените интереси на щатите се простират из цялата планета без изключение и без тяхното пряко или косвено участие не може да се мине никъде. Където възникне разправия, военен комфликт, етнически сблъсъци, противоборство на икономически интереси и пр.-каквато и да било крамола, веднага се появява армадата от самолетоносачи със звездното знаме , уж под егидата на ООН и въпросния регион се включва в зоната на"жизнените интереси".
Подобна беше картината и с въпросната държавица на Балканите, с тази разлика, че тя сама се бе самообявила за зона на жизнените интереси на САЩ. Посланието бе занесено лично на президента от външната министърка на държавицата- една твърде красива дама, а както е известно, президентът хич не можеше да отхвърля подобни предложения, особено ,когато са направени по подходящ начин. Споразумението бе сключено без възражения и поправки , страните останаха доволни и държавният глава подписа заповед, съгласно която войските на генерал Граундър, командуващ Средиземноморската групировка, трябваше незабавно да влезнат във владение.
2

Горкият хич нямаше представа в какво се забърква.
Междувременно, след преминаването на граничната бразда войските напредваха бавно, с цел да избягнат изненадващи нападения от страна на националистически отряди. Най -напред се движеха бронетанковите съединения с насочени дула и готовност да нанесат съкрушителен удар по всеки евентуален противник, след тях се движеше моторизирана пехота и морска пехота. Но противникът го нямаше никакъв. Наоколо се ширеха пущинаци, грачеха гарвани и глутници подивели кучета виеха по чукарите. Танковете едва пъплеха из дълбоката кал.
- Смит,сигурен ли си , че това е новата територия?-нервничеше генералът.
- Да, Сър, това е - от тук на север чак до Дунава.
- Какви са новите данни, забелязва ли се нещо по фронта?
- Все още- нищо. Врагът се спотайва. Няма имформация по радиостанциите. Не са засечени шифрограми от противникови радиопредавания. Пълно мълчание в ефира.
- Не ми харесва тая работа . Мирише на "Пърл Харбър". Отваряйте си очите и ушите!
- Да ,Сър, всичко ще бъде точно. Момент , току що съобщиха-има имформация. Явил се някакъв
индивид. По външен вид приличал на човек. Вероятно е парламентьор.
- Хм- парламентьор-изсумтя генералът- що за измишльотина. Доведете този парламентьор! Наредете придвижването да спре!
- Слушам, Сър.
Командата бе предадена по радиото и колоните спряха почти едновременно.Генералът и целия антураж отново насочиха далекогледите напред по фронта. Не се забелязваше нищо, освен някаква жалка фигура с торба на гърба, която щъкаше из пущинаците и търсеше нещо по земята.
Когато се появиха танковете ,онзи се изправи и се подпря на сопата ,която мъкнеше със себе си.
- Да не би това да е парламентьорът?- смръщи вежди генералът - я да дойде насам.
- Трябва да е този, сър.
След минута въпросния " парламентьор" цъфна пред главнокомандуващия с цялото си великолепие. Това беше някакъв опушен като кюнец, брадясъл индивид от известна порода, които напоследък преобладават на Балканите. Картината бе ясна:-мръсно и съдрано сако, панталон, завързан с конопена връв, фланела, която някога трябва да е била зелена, омазнен каскет и два леви гумени цървула, единият от които- по голям. Отначало индивидът изпъчи юнашки гърди и изкозирува, след което очевидно добре запознат с дипломатическата етикеция, се захили с една лъчезарна усмивка "а ла Ясер Арафат", демонстрираща в наличност всичко на всичко два оцелели
кучешки зъба- един горен ляв и един долен десен и стремително подаде ръка на генерала ,както подобава на среща на високо равнище между главнокомандуващи. Генералът пое объркано протегнатата десница, но бързо я пусна и по лицето му се появи изражение на безкрайна погнуса, сякаш го бе надрискала сврака. Лъхна го някаква тежка смрад на кромид , мърша и развалено сирене. Онзи ломотеше нещо на своя аборигенски език и погледът му, изразяващ безкрайно възхищение, отскачаше ту към ордените на генерала , ту към колоната от танкове и бронетранспортьори, която се губеше в далечината.
Веднага се яви и преводачът.
- Какво плещи този?- изръмжа генералът- Ама ,че парламентьор…
Преводачът се втрещи и се мъчеше да разбере нещо , но очевидно имаше затруднение
- Вероятно това е някакъв диалект ,Сър. Чух само думата Асан, предполагам, че Асан е името на "парламентьора". После чух нещо за танковете.
- Танковете ли, какво за танковете?
- И аз се чудя…Аха разбрах. Човекът пита дали не ги карате на изкупвателния пункт.
- Изкупвателен пункт?!
- Точно така- изкупвателен пункт за вторични суровини, който бил в близкото градче. Казва ,че много пари ще вземем , като ги продадем за старо желязо. Барем милион.
- Долари?
- Не -лева.Това прави около шестотин долара . Ни повече, ни по малко…
Генералът зина от изненада ,сякаш го бяха цапнали с мокър парцал по главата. Никой до сега не беше прави толкова "компетентна " оценка на неговата материална част.


3



- Казва още- продължи преводачът- че там изкупуват и бакър. Ако смъкнете всички кабели от телефоните, от кабелажа на автомобилите, хеликоптерите и останалото оборудване още бая пари ще турите в джоба. Изкупували също така и други цветни метали: алуминий, калай, олово.
Оловото се вземало от акумулаторите…
- Стига, стига! Чакай!- замаха с ръце генералът ,съвсем шашнат- Нещо друго не казва ли?
- Да казва . Казва, че имал магаре и можел да направи сделка. Искал да го замени за два танка с
цялото въоръжение без екипажите. Бил бизнесмен… Освен това дава и дъщеря си- малката- била девствена- за още един танк.
- И за какво му са тези танкове- изломоти в несвяст генералът - с тъщата си ли ще воюва?
- Не, сър, за желязото. Той смята , че сделката е справедлива.
- Аха и дъщеря си ,значи , дава. Девствена била-втренчи невиждащ поглед командуващият и по
лицето му преминаха тикове.Нещо го стягаше вратовръзката.
- Дава я.
- За един танк… Ни повече, ни по-малко.
- За един танк.
- А магарето- за два…
- Магарето за два…
- А дъщерята -за един.
- За един.
- А магарето…
В това време дотича началникът на разведките.
- Сър, идват още.
- Кои идват , противниците ли?-сепна се генералът - Слава богу! Всички да бъдат готови!
- Не, Сър-парламентьори. Цяла орда са.
- Мамка му!..
В този момент от близките пущинаци, храсталаци и хралупи, в които до сега не се забелязваше нищо дори от супермодерните средства за разузнаване, внезапно се надигна и юрна насам многобройна и пъстроцветна тълпа "парламентьори". Те размахваха торби ,чували , кофи…
Чуваха се песни , свирки, лумкаха тъпани,ревяха магарета , лаеха кучета. Докато командуването разбере какво става, ордата заля цялата околност и се смеси с войниците. Веднага започна алъш-веришът. Командите на офицерите бяха заглушени от веселите крясъци, а в уредбата неистово запищя ориенталска чалга.Между танковете подскачаха и щракаха пръсти опърпани циганета,а младите циганки хвърляха гьобеци. Много от тях се изпокриха с войниците из храстите и скоро от там се разнесоха радостни възгласи за циганскоамериканската дружба. Неизвестно от къде се появиха каси с бира и някаква местна ракия, произведена в гаражи.Покрай танковете се опънаха сергии. Търкаляха се бутилки, хартии,парцали, кондоми-някои употребявани, други-не.
Генерал Граундър дереше гърло и се опитваше да въдвори ред, но никой не му обръщаше внимание. Вместо това една кръшна захилена циганка, с ярконачервени джуки и един златен кучешки зъб се заосуква около него щракайки пръсти, в пристъп на бурна симпатия.
- Смит,- ревеше генералът разгневено-Смит, каква е тази отрепка, бързо я махнете!
Началник-щабът се приближи с леко разлюляна походка и изкривена на една страна фуражка.
- Господин генерал,си ебало мамата. Пий една ракия.
- Какво,какви ги разправяш?
- Не зная, Сър,-някаква благословия на български -нали сме вече братя…Ракията била "менте".
Някой си "цар Киро" черпи…
- По дяволите цар Киро! Разкарайте кучката!
- Аха кучката…слушам,сър. Хайде, маце, гел бурда!
Но тя се задърпа свирепо, блъсна го,крещейки нещо от рода на " секей -маана" и отново се лепна за генерала. Явно беше надушила къде е далаверата.
Полковник Смит вдигна безпомощно рамене.
- Съжалявам, сър, но нищо не мога да направя. Дамата явно е харесала вас.

4
И се отдалечи олюлявайки се между танцуващите групи. С едната ръка козируваше , а с другата държеше бутилката.
Положението спасиха двама сърдити цигани със засукани мустаци,очевидно нейни роднини, които с усилие я откъснаха от "възлюбления", докато тя риташе и пищеше. Единият дори извади нож на генерала, сякаш той е виновен и след като изреваха нещо като " бабана секейм" по негов адрес, я помъкнаха с ритници нанякъде.
Скоро се намесиха и други цигани и стана мелле. Чуваха се ревове , писъци, кучешки лай, кукуригане и квичене. Размахваха се ножове и бирени бутилки. Щатските войници се смееха и мислеха, че това е нещо като представление- част от ритуала. Но никой не пострада сериозно. Малко по-късно при генерала дойдоха "сватовници" и заявиха на чист цигански и развален български , а преводачът преведе на английски, че циганката, която била кечкиня от супер класа, струвала хиляда долара и башка един варел с бензин за заздравяване на дружбата.
- Ако искаш ,значи да си я водиш у вас- в Щатите, пишин парата по-напред първо…
- Баджанак, ха да е хаирлия!- изрепчи се мустаклията.
Но генералът гледаше занесено и изведнаж се срути като талпа в калта. Група войници веднага притичаха и го отнесоха в походния лазарет. "Парламентьорите "се разкрещяха, а "младоженката" дотича от някъде, виейки неистово.
Но бързо я укротиха с два-три шамара. После се пръсна слух, че била пласирана на друго място.
Генералът нямал късмет , но някакъв ефрейтор я купил, заменяйки военен джип за нея. Наистина справедлива сделка.
Междувременно бяха направени и други подобни сделки. В резултат, всички останаха доволни.
Постепенно еуфорията стихна и "парламентьорите" се отдалечиха през близките хълмове и шубраци с пълни торби, чували и самари. На "фронта" остана развеселената армия и щастливо щракаше с пръсти.
След малко генерал Граундър дойде на себе си и се появи на "фронтовата линия". Щабът бе събран незабавно в походната канцелария. Понеже столовете ,кой знае защо, липсваха,офицерите стояха прави. Генералът ги изгледа с помътен поглед. Повечето бяха разкопчани, разгърдени и очите им лъскаха. На някои вратовръзките стояха накриво, на други- липсваха ,а на трети висяха на гол корем. На някои липсваха чорапите , на други- обувките, а един старши офицер се яви по долни гащи. Повечето бяха здраво натаралянкани и едва се държаха на крака.
- Смит, докладвай обстановката!- заповяда генерал Граундър -какви са резултатите?
- Споразумението е спазено, Сър, може да наредите войските да си починат .Територията е наша.
- Оттеглиха ли се парламентьорите?
- Оттеглиха се.
- Защо виждам меду танковете и магарета?
- Беше попълнен щата. Поради замените…
- Как замени , какви замени- стресна се генералът- докладвай!
- Доста ,Сър. Но нямам подробен списък и ще докладвам по памет. Сержант Джонс заменил танк
за магаре ,сержант Питърс-танк за две магарета, ефрейтор Хънт -танк за муле, сержант Гейбриър-ракетна установка за две магарета, сержант Харпър -танк за кон , лейтенант Слоунс -танк за две каракачански кучета-мъжко и женско, редник Ванс -бронетранспортьор за чифт пощенски гълъби,
редник Ленърт -танк за два бивола. Разменени са също така няколко картечници, неизвестно количество пушки, няколко радиостанции, един радиолокатор, лазерно оръдие, няколко базуки, автомати, пистолети ,снаряди…
В наличност , освен магарета и коне, има кучета , котки , прасета -кулска порода, овце, крави, един бик, пуйки ,гъски ,кокошки и двадесетина момичета- някои от които с братчетата и сестричетата си.
Танцуват един малко особен танц-кьочек -истинска екзотика. В много армейски поделения сега се правят импровизирани сватби.
Генералът се хвана за главата и дълго мълча . После удари с юмрук, но понеже нямаше маса , удари въздуха.
- Същински "Пърл Харбър".Добре, че поне няма жертви. Извикайте специалиста по балканските въпроси!
Викнаха го и последният дотича дапъхтян.
- Заповядайте, Сър!
- Кажете!Каква е тази страна, що за хора са?
5

- Доказано е , че са от вида "хомо-сапиенс"…въпреки , че някои го оспорват.
- Това е ясно . Предполагам, че не са и канибали…Друго?
- Те казват ,че са българи и страната се наричала България…доскоро..
- Но това е все пак Европа , а тези са …меко казано…хм .
- Е да, е да- мургавите братя… Има още тук-там и бели, но са на изчезване. Има предложение в ООН да бъдат вписани в червената книга.
- На изчезване , но защо?
Специалистът вдигна рамене.
- Кой ги знае ,може би поради импотентност. Раждаемостта е почти нулева. Младите са емигрирали, а старите са по разни резервати..Безпомощни, изкукали старци…
- В резерватите? Бели хора?!
- Има там няколко резервата. Доколкото си спомням -"Карлуково", "Ровино",…
и други някои. Но можем вече да ги отпишем. А името също е променено. Парламентът преди да се саморазпусне , прие ново име - Циганария. Междувпрочем , тези се наричат помежду си роми…
- Хм -роми… Определено не ми изглеждат като потомци на Юлий Цезар. Я повикайте историка!
След малко дотича и историкът.
- Заповядайте ,Сър!
- Докладвайте що за страна е това пред нас и що за етноси живеят тука!
- В исторически аспект - започна ученият - тук са се намирали Тракия и Македония-велики
цивилизации. От тук е започвала империята на Александър Македонски и стигала чак до Индия.
Могъща империя…
- Това го знам. И после?…
- После идва Римската империя-най могъщата. До появяването на варварите.
- Известно ми е ,а после?
- На територията се настаняват славяните и прабългарите и държавата се нарекла България, но тя
е под Византийско политическо и културно влияние. Известен период от време България е била провинция на Византия- най -могъщата по онова време- наследница на Рим и люлка на Християнската цивилизациа.
- Също ми е известно, а после?
- Завладявянето на България се оказва фатално за империята. Първо идват кръстоносците, а след
тях и турците. Византия пропада и става лесна плячка на турците. Загива цяла цивилизация.
- Да ,чел съм някъде. Падането на Константинопол, смъртта на императора и възхода на султан Мехмед втори. Наистина трагично…
- След което тук се настанява Османската империя. Турците завладяват България и я владеят
дълго, почти петстотин години, но в края на краищата…
- В края на краищата?
- Това се оказва фатално за тях. Руснаците ги прогонват. Османската империя загива и днешна
Турция е само жалка останка.
- Да,да, продължавайте!
- Известно време за кратко тук се настаняват и германците. Хитлер, Третия райх ," Дойчланд юбер алес"… Но впоследствие, както е известно ,крахът за тях е пълен.
- Да, да ,да…- Генералът гледаше някак стреснато.
- След тях тук отново идват руснаците.- Великата Съветска империя. Държавата , която трябваше
да преобрази света. Но резултатът го знаете…А сега…сега сме ние наред…
Ученият замълча , а генерал Граундър го гледаше като втресен. Лицето му беше бледо като на смъртник, главата му замяташе на една страна, долната му челюст бе увиснала като на кон и нещо бе заседнало в гърлото му.
- Смит!- изхриптя той след неистови усилия- Смит…
- Заповядайте, Сър!- дотича началник-щабът явно притеснен и поотрезнял.
- Смит, да се махаме! Да бягаме! Палете машините и да тръгваме! Незабавно.
- Не можем, Сър. Президентът , договорът…Не можем.
- Как не можем, защо не можем? Тръгваме -тук аз заповядвам!
- Току що ми докладваха. Повечето коли нямат гуми.
6
- Нямат? Защо нямат?
- Явно са изкрадени или продадени, кой знае…
Генералът зина като шаран . Тиковете му се усилиха. Главата му неудържимо замяташе в страни.
- Няма значение. Тогава- с танковете.
- Танковете…Танковете нямат вериги- също откраднати. Резервоарите са празни- горивото
източено. Сякаш са минали хуни , Сър.
- Но …хеликоптерите…
- Хеликоптерите са без двигатели, липсват и витлата. Радиовръзка също няма -липсват радиостанциите…и мобифоните липсват…
Генералът въртеше очи и засмукваше въздух като продухан стар дизел. Напъните му станаха страшни. Той ту се зачервяваше, сякаш всеки момент ще експлоадира , ту бледнееше. Най- после
захапа:
- Айшето, дайте тук Айшето!- изхриптя той почти агонизирайки.
- Кое Айше, Сър? Какво Айшe ?- засуетиха се щабалиите.
- Айшето- на Асан малката щерка- девственицата…
- Но…за какво ви е ?
- Купувам я! Ще я трампя за два танка , а магарето ще си го яхна. Действувайте!


98г. Р.С.Радев




Публикувано от mmm на 05.03.2006 @ 13:36:01 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   radi_radev19441944

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

27.01.2022 год. / 00:48:35 часа

добави твой текст
"Разгромът" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.